Выбрать главу

— Следваме една от туристките, които са били на организираната от Роб Шнорхела разходка с корабче тази сутрин.

— Така ли? — Опитах се да не звуча нито изненадано, нито виновно. Сега знаех как се чувстваха лошите типове, когато той разкриеше престъпленията им.

— Тя беше на касата на ресторанта, когато си тръгнахме.

— Наистина ли? Наблюдателните ви способности са наистина удивителни. Никога не бих я познала.

— Значи е просто съвпадение, че се движим след нея.

— Разбира се, че е съвпадение — казах. — Просто караме покрай водата.

— Тогава защо намали скоростта, за да пропуснеш две коли между нас и джипа й?

— Защото съм много вежлив шофьор.

— И аз гледам Досиетата Рокфорд. Гледаме го заедно.

Жената спря в един комплекс от апартаменти и паркира зад една от сградите с изглед към водата. Комплексът се наричаше Убежището на китоловеца, името беше изписано с разкривени метални букви върху ниската стена от вулканични стени, която заобикаляше комплекса. Спомних си още един от образите, описани от Дилън Суифт.

Капитан Ахав се крие в сенките.

Дебнещ китоловец? Беше доста пресилено, но пък тя беше в Убежището на китоловеца. Образът се връзваше, точно както „политаща любов“ си пасваше с татуировката й. Почувствах как през тялото ми преминава тръпка, а в ума ми зазвуча началната мелодия на песента от Зоната на здрача.

Заобиколих и излязох пред сградата, на мястото, където тя гледаше към Тихия океан, и паркирах на улицата, така че да виждаме както апартамента, в който влезе тя, така и всички останали в комплекса. Всички бяха разтворили широко завесите на прозорците си, за да виждат изгледа. Виждахме какво става във всеки от апартаментите, включително и в нейния.

И видяхме как Ланс Воон я посреща на вратата, целувайки я по устните. Тя го стисна по задника и занесе храната на масата на верандата.

Монк се обърна към мен.

— Как разбра?

— Ще ми повярвате ли, че съм го открила по пътя на логиката?

— Не.

— Защо не? — попитах.

— Защото, ако имаше нещо, което да може да се открие по пътя на логиката, щях да го открия. Работата ми е да откривам разни неща по пътя на логиката.

Въздъхнах в знак, че се признавам за победена. Наистина не ми се искаше да му казвам, но сега ми се налагаше.

— Получих малко помощ.

— От кого?

— Хелън Грубър.

Монк ме изгледа.

— Тя е мъртва.

— Знам, но тя ви е оставила съобщение днес следобед.

— Как би могла, щом е мъртва?

— Говорила е с Дилън Суифт — казах. — От отвъдното.

12.

Г-н Монк показва как става номерът

По обратния път към хотела и докато се качвахме към свързаните си стаи, разказах на Монк всичко за срещата си с Дилън Суифт в бара край басейна. Разказах всичко, което Суифт беше казал за убийството и за образите и усещанията, които Хелън беше споделила с него от огромния отвъден безкрай — мириса на люляк, дървосекача с порцеланова кукла в ръка, вкуса на пай с liliko, спотайващия се в сенките капитан Ахав, допира на бодлива тел до плът, политащата любов и боровото дърво.

Седях на крайчеца на леглото си, а той седеше в едно от ратановите кресла. Очаквах да избухне гневно, или нещо от този род, но той не го направи. Просто седеше там и спокойно ме гледаше.

— Не съм проверил, но се обзалагам, че в мини бара ми има два тоблерона.

— Господин Монк, чухте ли поне една дума от това, което казах?

Той кимна.

— И?

— Чудя се колко тоблерона има в твоя мини бар. — Монк стана и се приближи до мини бара ми.

— Знам, че трябваше да доведа Суифт направо при вас, но бях скептично настроена по отношение на цялата тази работа за говоренето с мъртвите.

— Защото е невъзможно. Той е измамник. Никой не може да говори с мъртвите — каза Монк, като дръпна вратичката на мини бара. — Правилно си постъпила, като не си го довела при мен.

— Така ли?

— Той щеше да отклони вниманието ми от разследването, а то се нуждае от пълното ми внимание — каза Монк. — Къде е ключът от мини бара?

— Върнах го на рецепцията — казах. — Не исках да се изкушавам от нещата вътре.

— Трябват ми фиба и мокра кърпичка — каза той.

Отворих чантата си, намерих кърпичка „Ует Уан“ и фиба, и дадох на Монк и двете. Той използва кърпичката, за да почисти фибата от всичките ми смъртоносни микроби.