— Давайте.
Сам извади цигара и предложи на Морисън. Той си взе и тя му подаде запалка. Погледна дивана. На едната странична облегалка имаше отворено списание, до него стоеше кутия с хартиени кърпички. Морисън проследи погледа й, извади една салфетка и си избърса носа.
— Имам хрема — обясни. — Сума ти време ме държи.
Той хвърли списанието върху другите и се загърна по-плътно с халата.
Сам реши да остане права. Застана с гръб към прозореца и издиша облак дим.
— Рики, чух показанията ти в съда, но съм сигурна, че съпругът ми е невинен. Не може да е убил Престън Сноу.
Морисън вдигна рамене.
— Каквото съм видял, видял съм го.
— Какво по-точно?
— Вече го казах. В съда. Не съм излъгал, госпожо Грийн.
— Разкажи ми пак, Рики.
Морисън въздъхна. Смукна силно от цигарата, пак въздъхна и издиша дима.
— Разказвал съм го хиляда пъти. На ченгетата, на прокурора, на адвоката.
— Направи ги хиляда и един.
Морисън се почеса по брадичката и вдигна крака на масичката.
— Добре. Както си спя, изведнъж се събуждам. Чувам два изстрела. Бум. Бум. Ставам и отварям вратата. Съпругът ви слиза по стълбите и прибира нещо в джоба си. Аз го виждам, той не ме вижда. Той слиза, аз затварям вратата и пак си лягам. След два часа ченгетата цъфват у нас и ми съобщават, че Сноу е мъртъв. Застрелян с два куршума. — Той вдигна ръце, сякаш е доказал някаква сложна теорема. — Не е ли очевидно?
Сам кимна замислено:
— У Сноу ли живееше?
Морисън поклати глава.
— Сноу държеше горните два етажа, на долния имаше наематели.
— Познаваше ли Сноу?
— Не сме били приятели, ако това имате предвид. Просто ми продаваше стока от време на време.
— Стока ли?
— Малко кокаин.
— Често ли се друсаш?
— Ако имам пари, да.
— Каза ли го пред съда?
— Никой не ме е питал.
Сам закрачи напред-назад, забеляза малка кухня отстрани на хола. Газовата печка бе покрита с почерняла мазнина, в умивалника имаше купчина мръсни чинии, чешмата капеше.
— Да ви направя ли кафе, госпожо Грийн? — предложи Морисън.
Този неочакван израз на гостоприемство изуми Сам, но тя предпочете да не рискува да пие от чашите на Морисън.
— Не, благодаря, Рики. Беше ли взимал наркотик, когато убиха Сноу?
Морисън се намръщи като бебе, което се кани да зареве.
— Знам какво си мислите. Не ми се е привидяло.
— Не казвам, че ти се е привидяло, просто може би си бил малко замаян. С размътено съзнание.
Морисън поклати глава.
— Каквото съм видял, видял съм го.
— Било е през нощта. В коридора не е имало осветление.
— Адвокатът на мъжа ви каза всичко това в съда. Отвън идваше достатъчно светлина. Видях лицето му.
— Но само в профил. Бил е с вдигната яка.
— Той беше, госпожо Грийн. — Морисън смукна от цигарата, държеше я с палец и показалец. — Не сте били с него онази нощ, нали?
— Аз плащам за информация, Рики.
— Да, и двамата знаем, че ако някой е излъгал пред съда, това сте вие май? Не е бил с вас, нали?
Сам не отговори и Морисън се ухили самодоволно. Размаха цигарата към нея.
— Виждате ли?
— Какво те накара да се събудиш?
Морисън се намръщи.
— Какво имате предвид?
— Каза, че си се събудил и чак тогава си чул двата изстрела. Какво те събуди?
Морисън вдигна рамене.
— Не знам. Може би ми се е ходило по нужда. Защо се будят хората?
— Не чу ли крясъци, спор?
— Просто се събудих. След това чух изстрелите. После видях съпруга ви.
Цигарата на Сам изгоря до филтъра. Тя се огледа за пепелник, но не видя. Отиде в кухнята и смачка фаса в умивалника. Някаква хлебарка пробяга по една от мръсните чинии и Сам се дръпна уплашено.
— За бога, Рики, защо не почистиш тази кочина?
— Обещаха да ми изпратят чистачка.
Сам се върна в хола.
— Работил ли си друг път с Ракел?
— С какво?
— С Франк Уелч. Имали ли сте вземане-даване преди убийството на Сноу?
Морисън продължи да я гледа объркано.
— Бил ли си му информатор?
Морисън завъртя очи.
— Не мога да ви кажа такова нещо. Знаете ли колко хора ме търсят да ме очистят?
— И аз ли се включвам в това число, Рики?