През тази нощ намеренията на Лемези завършваха все наопаки. Щом остави лекаря, без да се отказва от проекта си, се върна към гарата с нов план. Искаше да се метне на коня на някой полицай и бързо да настигне бегълците.
Беше забелязал, че трите коня са в един сайвант, пред който пазеше работник. Той се отправи натам. Пазачът спеше до запален фенер. Раул извади ножа си за да среже един юлар. Вместо това започна с необикновена предпазливост, да реже подпругите и юздите на конете. Така преследването на госпожицата със зелените очи ставаше невъзможно.
— Не знам добре какво правя — каза си Раул, отивайки към купето си. — Ужасявам се от тази престъпница. Нищо няма да ми е по-приятно от това да я предам на правосъдието и да удържа клетвата си за отмъщение. А всичките ми усилия са насочени, за да я спася. Защо?
Много добре знаеше отговорът на този въпрос. Ако се беше заинтересувал от младото момиче само защото имаше очи с цвят на нефрит, как да не я закриля сега, когато я беше почувствал толкова близо до себе си и беше сложил устни върху нейните? Може ли да се предаде на властите жена, която човек е целувал? Убийца, добре, но тя беше потръпнала под неговата милувка и в бъдеще нищо на света не можеше да му забрани да я защитава срещу всички и срещу всичко. За него пламенната целувка от тази нощ доминираше над цялата драма и над всичките решения, които инстинктът му заповядваше да вземе.
Ето защо трябваше да влезе в контакт с Марескал, за да научи от него резултата от издирването му. Да го види във връзка с младата англичанка и чантичката, за която тя бе говорила на Раул.
Два часа по-късно, смазан от умора, Марескал се строполи в купето, където спокойно го очакваше Раул. Разбуден от шума, той запали лампата и като видя изкривеното лице на комисаря, разрешената му коса и увисналите мустаци, извика:
— Какво има, господин комисар? Изглеждате твърде променен!
Марескал промълви:
— Не знаете ли? Не сте ли чули?
— Абсолютно нищо. Нямам никаква информация от момента, когато затворихте тази врата след себе си.
— Избягал е.
— Кой?
— Убиецът!
— Бил е хванат?
— Да.
— Кой от двамата?
— Жената.
— Значи наистина е била жена?
— Да.
— И не са успели да я опазят?
— Не. Намерихме само един пакет с бельо…
Като се отказва да преследва бегълците, Раул се беше подчинил, освен на другите мотиви, и на необходимостта от незабавен реванш. Подигран, на свой ред той искаше да се подиграе на други. Марескал беше предопределена жертва. От него се надяваше на научи и други тайни. И това, че бе съкрушен, в момента му достави особено удоволствие.
— Това е катастрофа — каза той.
— Наистина — потвърди комисарят.
— Нямате ли никакви данни или поне нова следа от съучастника?
— Какъв съучастник?
— Този, който е устроил бягството.
— Той няма пръст в това. Доказват го отпечатъците от обувките, които бяха намерени в гората. В една локва кал, наред със стъпка от обувка без ток, открихме и отпечатъци от по-малък крак с подметки, заострени към върха. Навярно собственикът на тези обувки е помогнал при бягството.
Раул се опита да натика възможно по-навътре под седалката изкаляните си обувки и попита с любопитство:
— Следователно е имало някой друг?
— Несъмнено. Според мен той е избягал с убийцата, като е използувал колата на лекаря.
— Защо на лекаря?
— Иначе щяхме да видим този лекар. Ако досега не се появи, то е, защото навярно е бил свален от колата и бутнат в някой трап.
— Колата може да се настигне. С конете на стражарите, например.
— Аз изтичах до сайванта, където бяха завързани и скочих върху единия от тях, но седлото се обърна и се озовах на земята. При това положение преследването се оказа невъзможно.
Раул не можа да сдържи усмивката си.
— По дяволите! Ето противник достоен за вас.
— Голям професионализъм, господине. Имах възможност да следя подробно един случай, при който Арсен Люпен се бореше с Ганимар. Тогава ударът също бе така добре изпипан.
Раул продължи с настоятелен тон.
— Това е истинска катастрофа. Вие много разчитахте за кариерата си на това арестуване, нали?
— Много — каза Марескал, чието поражение все повече го предразполагаше да разкрие тайните си. — Имам силни неприятели в министерството и залавянето на тази жена щеше да ми помогне. Помислете само, разгласяването на това престъпление и скандалът с тази млада, хубава, дегизирана убийца! Още на другия ден щях да стана известен. И после…