Раул взе тефтерчето и като наблюдаваше полицая написа:
„Бележки за Рудолф Марескал:
Забележителен полицейски агент. Инициативен и проницателен, но голям бъбривец. Доверява се на първия срещнат, без дори да го попита за името, без да провери вида на обувките му, без да разгледа и запомни физиономията му.
Зле възпитан. Ако срещне пред сладкарницата на булевард Осман млада госпожица, заговаря я против желанието й. Ако след няколко часа я види отново преоблечена, опръскана с кръв и пазена от полицай, не проверява дали вратата на помещението, където е затворена, е заключена и дали непознатият, който е оставил в едно купе, не се е скрил зад пощенските колети.
Не трябва да се учудвате, ако същият този непознат, възползувайки се от грубите му грешки, е решил да не разкрива името си, да се откаже от ролята си на свидетел и доносник и да вземе в ръцете си страшната афера, за да зашити енергично паметта на бедната Констанс и честта на фамилията Бакфийлд. Не знае, че той ще употреби всичките си сили, за да накаже непознатата със зелените очи, като не позволи друг да пипне дори косъм от русите й коси. Само той ще търси сметка за кръвта, в която са оцапани божествените й ръце.“
Като подпис Раул, припомняйки срещата им пред сладкарницата, нарисува човешка глава с цигара в уста и написа: „Имаш ли огънче, Рудолф?“
Комисарят хъркаше. Раул постави тефтерчето на коленете му. Извади от джоба си малко шишенце и го отвори под носа му. Разнесе се миризма на хлороформ. Главата на Марескал клюмна.
Тогава съвсем тихо, Раул разкопча пардесюто му, отвърза каишката с чантичката и я запаса на кръста си под сакото.
В момента товарен влак минаваше на съвсем бавен ход. Той отвори прозореца и скочи на стъпалата на единия от вагоните. Без да го забележат, се настани под брезента, който покриваше превозваните ябълки.
— Една крадла, която е мъртва и една убийца, от която се отвращавам, такива са уважаемите личности, които закрилям — промърмори той на себе си. — Защо, дявол да го вземе, се впуснах в тази авантюра?
4.
„Ако има принцип, на който съм верен — каза ми Арсен Люпен, когато след много години ми разказваше историята на госпожицата със зелените очи, — той е: никога да не се опитвам да реша една задача, преди да е настъпил часът за това. За да се заемете с някоя загадка, трябва да почакате, докато случаят или професионализмът ви доведе до събирането на достатъчно факти. По пътя към истината трябва да се стъпва предпазливо, стъпка по стъпка, в съответствие с развоя на събитията“.
Подобно разсъждение беше още по-сполучливо за престъпление, което се състоеше от противоречия и абсурди, между които изглеждаше, че няма връзка и основна мисъл. Никога до такава степен Раул не бе чувствал, че трябва да се пази от всякакво прибързване. Интуиция, анализи, тълкувания — това бяха многобройни примки, от които трябваше да се пази, за да не попадне в тях.
Раул прекара целия ден под брезента, докато товарният влак пътуваше на юг сред слънчевите поля. Ядеше ябълки, за да засити глада си, и блажено мечтаеше. Не си губеше времето за изграждане на съмнителни хипотези за хубавата госпожица и престъпленията й, а се наслаждаваше на спомена за нежната й сладка уста, която беше целувал. Това беше единственото, което го занимаваше. Да отмъсти за англичанката, да накаже виновницата, да залови третия съучастник, да си вземе обратно открадналите му банкноти — всичко това би било интересно, но да намери отново зелените очи и устните, които се отдават, беше истинска наслада!
От съдържанието на чантичката не научи много. Списъци на съучастници, писма от членовете на бандата. Жалко! Мис Бакфийлд, както го потвърждаваха доказателствата, беше наистина крадла. Заедно с тях имаше писма от лорд Бакфийлд, в които се разкриваше честността и нежността на бащата. Ролята на убитата в драмата не личеше, както и съществуващата връзка между авантюрата й и престъплението на тримата бандити.
В единствения документ, за който беше споменал Марескал и който беше адресиран до англичанката, пишеше за ограбването на някаква вила. Тя бе обозначена с инициал „Б“:
„Вие ще намерите вила «Б» вдясно от пътя, който води от Ница за Симие. Представлява масивна постройка в оградена със стени голяма градина.
Всяка сряда старият граф де Б се качва на колата си и заедно с камериера и двете си слугини отива в Ница за провизии. Къщата остава празна от три до пет часа.