Като се обиколят стените до мястото, което е над долината Пойна, се стига до малка разядена от червеи дървена врата, чийто ключ ви изпращам с днешната поща.
Знае се със сигурност, че граф де Б, който не се разбираше с жена си, не е намерил скрития от нея пакет с ценни книжа. В писмо на покойната до нейна приятелка, се разказва за строшена цигулка, която се намирала в една кула сред непотребни вещи. Защо се споменава това? Приятелката починала в деня на получаването на писмото, а то изчезнало. Попадна в ръцете ми две години по-късно.
Прилагам план на къщата и градината. Кулата се намира над стълбата и е почти разрушена. За експедицията са нужни двама. Единият трябва да наблюдава, защото съседката-перачка идва често през вратата с железните пръчки, от която има ключ.
Определете датата (от страни имаше бележка със син молив: 28 април) и ми съобщете, за да се срещнем в същия хотел“.
Подписано: В
„П. П. Сведенията ми за голямата загадка, за която съм ви говорил, са все още смътни. Не знам дали се касае за значително съкровище или за научна тайна. Пътуването, което подготвям, ще бъде решаващо. Колко полезно ще бъде тогава вашето участие!…“
Засега Раул не обърна достатъчно внимание на странния послепис. Съгласно негов любим израз той представляваше девствени джунгли, в които не може да се проникне, освен с предположения и опасни хипотези. Докато нападението на вила „Б“…
Постепенно идеята за обира добиваше особен интерес за Раул и тази мисъл дълго не можеше да го напусне. Пътуваше на юг, а това означаваше, че ще е глупак, ако пренебрегне такъв удобен случай.
През следващата нощ на Марсилската гара Раул се прехвърли от товарния вагон в експреса за Ница. В сряда сутринта, на 28 април, пристигна благополучно, преди това беше измъкнал от джоба на един шишко няколко банкноти, с които си купи куфар, дрехи и бельо. Настани се в хотел Мажестик Палас.
Закуси в хотела, четейки местните вестници, изпълнени с повече или по-малко фантастични описания на нападението на бързия влак. В 2 часа след обяд излезе толкова преобразен, че би било невъзможно на Марескал да го познае. Едва ли комисарят би заподозрял, че неговият противник ще има смелостта да замести мис Бакфийлд в планирания обир на вила „Б“.
— Когато един плод узрее — каза си Раул, — късат го. А този ми се струва презрял и ще бъде наивно да го оставя да изгние. Бедната мис Бакфийлд не би ми простила никога. Вила Фарадони беше разположена край шосето, в хълмиста местност с маслинени дървета. Пусти песъчливи пътища минаваха покрай стените на оградата. Раул ги обиколи и забеляза малка дървена врата, разядена от червеи, а по-нататък и врата с железни пръчки. Хвърли поглед и на близката къщичка, в която навярно живееше перачката. Когато се обърна към шосето, видя старомодно ландо, което се отдалечаваше по посока към Ница. Граф Фарадони и слугите му отиваха за продукти. Беше 3 часа.
— Къщата е празна — каза си Раул. — Най-вероятно е съучастникът на мис Бакфийлд, който не може да не знае за нейното убийство, да не иска сам да се вмъкне в къщата. Следователно строшената цигулка остава за мен!
Върна се към разядената врата и се спря на мястото, където беше забелязал издатини по стената. Лесно се покатери по тях и по занемарена алея се отправи към къщата. Всичките прозорци в партера бяха отворени. Влезе през прозореца на преддверието и стигна до стълбата, която водеше до кулата. Не беше стъпил и на първото стъпало, когато зазвъня електрически звънец.
— По дяволите — каза си той — нима къщата е снабдена със сигнална система?
Пронизителното дрънчене в коридора изведнъж спря. Реши да си изясни това. Прегледа звънеца, който беше поставен близо до тавана. Проследи жицата, която минаваше покрай корнизите и забеляза, че тя излиза навън. Раул излезе от къщата. Жицата беше закачена на дърветата и се губеше в посоката, от която беше дошъл.
Той направи заключение: „Като се отвори малката врата, звънецът се задейства. Някой е искал да влезе, но се е отказал, като е чул далечното звънене.“
Зави наляво и се качи на една могила, от която се виждаха къщата, полето с маслиновите дървета и стената около дървената врата. Зачака, притаен в храстите, които го заобикаляха.
Един мъж се покатери на стената, както бе постъпил и самия Раул. Възседна я отгоре като кон, откачи края на жицата и скочи долу. Вратата се отвори и влезе втори човек — беше жена.
В живота на големите авантюристи, най-вече в началото на техните приключения, случаят играе роля на помощник. Дали по някаква случайност госпожицата със зелените очи се намираше тук в компанията на човек, който можеше да бъде само Вилхелм? Бързото бягство и отпътуването на двамата, внезапното им нахлуване в градината точно на 28 април, всичко това показваше, че знаят за плана и вървяха към целта. Не се ли криеше в това търсената от Раул връзка между действията на англичанката и нейната убийца?