Сега и двамата вървяха покрай дърветата. Мъжът беше слаб и небръснат и имаше вид на противен актьор. Държеше план в ръката си и вървеше с неспокойна походка, като се озърташе.
Младата жена… Макар и да не се съмняваше в самоличността й, Раул я позна трудно. Красивото лице, което преди няколко дни го бе възхитило на булевард Осман, бе променено до неузнаваемост. Не приличаше и на трагичния образ, видян от него в коридора на бързия влак. Пред него беше измъчено и уплашено лице, което предизвикваше състрадание. Тя носеше обикновена сива рокля без украшения и широкопола сламена шапка, която закриваше русите й коси. Когато завиваха покрай могилата, от която ги наблюдаваше, той съзря за миг глава на мъж. Беше без шапка, с черна разрошена коса и вулгарна физиономия. Това не трая дори секунда.
Дали не беше третият съучастник, оставен на пост край пътя?
Двамата се спряха близо до могилката. Вилхелм се затича към къщата, като остави младата жена сама.
Раул, който се намираше на петдесетина крачки, я гледаше жадно и си мислеше, че още един поглед я следи през дупките на проядената врата. Какво да прави? Да я предупреди ли, или да я отведе със себе си, както бе направил в Бокур, и да я спаси от опасностите, които му бяха неизвестни?
Любопитството беше по-силно. Искаше да научи всичко от тази забъркана история. Действията в нея се преплитаха, но той се надяваше да се появи ръководната нишка, която да му позволи да избере верния път и да не действа повече наслуки, воден от състрадание или желание за отмъщение.
През това време тя стоеше облегната на едно дърво и си играеше разсеяно със свирката, която трябваше да употреби при опасност. Макар да беше на повече от двадесет години, лицето й, почти на дете, изненада Раул. Косите й светеха като злато под приповдигнатата шапка и й придаваха жизнерадостен ореол.
Мина известно време. Изведнъж желязната врата изскърца и Раул видя една жена от народа, която, тананикайки си, се отправяше към къщата с панер под ръка. Госпожицата със зелените очи също я беше чула. Тя се олюля, сви се край дървото и изчака перачката да отмине.
Изминаха ужасни секунди. Какво щеше да направи Вилхелм, изненадан в момента на кражбата, от неочакваната посетителка? Стана така, че перачката влезе в къщата през задния вход. В следващия момент от другата страна излезе Вилхелм, който се връщаше, като държеше в ръката си завит във вестник пакет, който имаше формата на цигулка. Срещата с перачката беше предотвратена.
Сгушената девойка не видя веднага това и докато съучастникът й плахо се приближаваше към нея, лицето й беше изплашено. Такава я видя в Бокур след убийството на мис Бакфийлд. Раул я презираше.
Последва късо обяснение, което разкри на Вилхелм опасността, на която е бил изложен. Той се олюля на свой ред и когато минаваха край могилката, смъртно бледи и ужасени, и двамата трепереха.
— Да — помисли Раул, изпълнен с презрение, — ако Марескал или слугите му дебнат край стените, още по-добре! Нека хванат и двамата. Нека ги тикнат в затвора!
Речено било през този ден обстоятелствата да не съвпадат с предвижданията на Раул и той да бъде принуден да действа против волята си, без да е размислил. Когато двамата крадци стигнаха на двадесет крачки от вратата, човекът, който Раул бе съзрял на стената, изскочи от храстите край пътеката, събори с юмрук Вилхелм, грабна младото момиче като вързоп под мишницата си, вдигна цигулката и хукна през маслиновото поле.
Раул се затича след него. Лек и силен, нападателят бягаше бързо, без да поглежда назад, като човек сигурен, че ще постигне целта си. Пресече градината и стигна до високо около метър възвишение. Там сне момичето, спусна го на пътя, като го държеше за китките, и сам скочи, като преди това хвърли долу цигулката.
— Отлично — каза си Раул. — Там трябва да го чака автомобил. След като дебна и отвлече госпожицата, той се връща на мястото, където го чака колата.
Като се приближи, видя, че не се лъже. Открит автомобил чакаше на шосето. Две завъртания на манивелата и човекът се качи до момичето и потегли. Пътят беше неравен и отрупан с камъни. Колата пъхтеше и боксуваше. За Раул беше лесно да я настигне. Прескочи гюрука, легна на пода пред задната седалка и се скри под палтото, което висеше закачено. Нападателят, улисан от трудното потегляне, не чу нищо.