Стигнаха главното шосе. Преди да завие, мъжът сложи ръка върху гърлото на момичето и изръмжа:
— Загубена си, ако мръднеш. Ще стисна врата ти като на другата… Знаеш какво значи това.
И прибави подигравателно:
— Нямаш желание да викаш, нали малката?
Селяни вървяха отстрани на пътя. Автомобилът се отправи към планината. Жертвата не помръдна.
Раул разбра, че пред него е третият бандит, който беше стиснал за гърлото „другата“ или мис Бакфийлд.
— Така е — помисли си той. — Не е нужно да се задълбочава човек в размишления и логични изводи. Това е още едно доказателство, че има връзка между аферите на Бакфийлд и тримата бандити. Марескал с право претендираше, че англичанката е била убита по погрешка. Всички тези хора пътуваха към Ница с една и съща цел — ограбването на вила „Б“. Обирът е организиран от Вилхелм, авторът на писмото, подписано с В, който е участник и в двете банди. Той се стреми едновременно към ограбването на вилата, заедно с англичанката, и към разкриването на голямата загадка, за която споменава в послеписа. Ясно, е, че след смъртта на англичанката Вилхелм иска да изпълни направения от него план. Взима със себе си своята приятелка със зелените очи, защото са нужни двама души. Планът щеше да успее, ако третият бандит, който е проследил съучастниците си, не беше отнел плячката и не беше използвал случая да задигне „зелените очи“. С каква цел го направи? Имаше ли любовно съперничество между двамата мъже? Засега да не питам повече.
Няколко километра по-нататък автомобилът зави надясно, слезе по стръмен зигзагообразен път и се отправи към Леван, откъдето можеше да се отиде към Варския пролом или към планините.
— Какво ще правя — каза си Раул, — ако пътуването завърши до някое убежище на бандити? Трябва ли да чакам да се озова сам срещу половин дузина убийци, с които да оспорвам зелените очи?
Неочакван опит на младото момиче да скочи от колата реши въпроса. В момент на отчаяние то поиска да избяга с риск да се пребие. Мъжът го задържа с немилостивата си ръка.
— Без глупости! Ако трябва да умреш, то това ще стане от моята ръка и в определения час. Не си забравила какво ти казах в бързия влак, преди ти и Вилхелм да очистите двамата братя. Затова те съветвам…
Той не довърши. Обръщайки се на един завой към момичето, съгледа мъжки гърди, които го отделяха от нея. Това бяха здрави гърди, които го избутваха в ъгъла. Един глас му каза с присмех:
— Как си стари приятелю?
Човекът остана като зашеметен. Отскачането на автомобила щеше замалко да хвърли всичките в един трап. Той измънка:
— По дяволите! Какъв е пък този? Откъде изникна?
— Как! — каза Раул. — Не ме ли познаваш? Щом говориш за бързия влак. Трябва да си спомниш за човека, когото най-напред удари с палката. Бедния човек, комуто задигна двадесет и три банкноти. Госпожицата ме позна. Нали госпожице? Вие познавате господина, който ви отнесе на ръцете си онази нощ и от когото немного любезно избягахте.
Наведена под шапката си, госпожицата мълчеше. Мъжът продължаваше да мърмори:
— Каква е тази птица? Откъде се появи?
— От вила Фарадони, откъдето те държа под око. А сега трябва да спрем, за да слезе госпожицата.
Човекът не спря, даде газ.
— Ставаш лош. Не си прав, приятелю. Трябва да си прочел във вестниците, че не съм казал нито дума за теб и затова ме обявяват като шеф на бандата! Мен, безобидният пътник, който мисли как да спаси всички. Хайде, приятелю, дръпни спирачката и намали.
Ограден с парапет от едната страна, пътят се виеше змиеобразно из дефилето, сред високи скали. Беше много тесен, при това разделен на две от трамвайна линия. Раул счете положението за благоприятно. Изправи се внезапно, стовари се върху мъжа отпред и хвана кормилото през раменете му.
Слисан, мъжът повтаряше:
— Боже мой! Той е луд! Гръм и мълнии! Ще ни хвърли в пропастта!… Пусни ме, животно!
Опита се да се освободи, но две ръце го стиснаха като в менгеме. Раул му каза, смеейки се:
— Трябва да избираш, скъпи господине. Пропастта или премазване от трамвая. Вижте го как се плъзга насреща ни. Трябва да се спре, стари приятелю, без това…
Действително тежката машина се показа на петдесетина метра от тях. Бързината, с която се движеха, налагаше внезапно спиране. Ватманът схвана положението и дръпна спирачката, докато Раул спря автомобила до самите релси. Превозните средства застанаха едно срещу друго, като почти се допираха.