Мъжът не преставаше да беснее:
— По дяволите! Какъв е този цирк? Скъпо ще ми платиш!
— Направи си сметката, ако имаш молив и ако нямаш намерение да спиш пред трамвая, да освободим пътя!
Той протегна ръка на момичето, за да слезе, но то я отблъсна, само стъпи на земята и застана да чака на пътя.
Пътниците започнаха да проявяват нетърпение. Кондукторът се развика. Трамваят потегли, щом пътят беше разчистен.
Раул, който помагаше на бандита да избута автомобила, му каза повелително:
— Видя как действам, нали приятелю? Ако си позволиш да задяваш отново госпожицата, ще те предам на правосъдието. Ти си онзи, който устрои покушението в бързия влак и който удуши англичанката.
Човекът се обърна. Беше пребледнял. Устните му, сред набразденото от бръчки космато лице, трепереха. Той промълви:
— Лъжа… аз не съм я пипнал…
— Ти си, имам доказателства… Ако те хванат, ще идеш на гилотината… Бягай и ми остави колата си. Заедно с момичето ще я закарам в Ница. Хайде, да те няма!
Блъсна го с рамото си, скочи в автомобила и взе увитата цигулка. Едно проклятие се изтръгна от устата му:
— Хиляди бесове! Тя е избягала!
Наистина госпожицата със зелените очи я нямаше на пътя. В далечината трамваят се губеше от очи. Използувайки караницата на двамата мъже, тя бе скочила в него.
Гневът на Раул се изля върху мъжа.
— Кой си ти? Познаваш ли тази жена? Как се казва? Мъжът, също разгневен, искаше да вземе цигулката от Раул. Борбата се усложняваше, когато мина друг трамвай. Раул скочи в него, докато бандитът напразно се опитваше да подкара автомобила.
Де Лемези се върна бесен в хотела. За щастие имаше за компенсация ценните книжа на графиня Фарадони. Разтвори вестника. Без дръжка и други принадлежности цигулката тежеше повече от обикновено. Като я разгледа той констатира, че горната дъска на инструмента е била изрязана и после внимателно залепена. Раул я отлепи.
В цигулката нямаше нищо, освен пакет стари вестници, което доказваше, че или графинята бе скрила на друго място богатството си, или пък графът беше намерил скривалището и си живееше богато с приходите, от които е искала да го лиши жена му.
— Пълно поражение — изръмжа Раул. — Госпожицата със зелените очи започва да ме нервира! Отблъсква ми и ръката. Дали ми се сърди, че „обрах“ устните й? Ах ти кокетка!
5.
Без да знае как ще се развият събитията, цяла седмица Раул чете внимателно публикациите във вестниците за тайното убийство в бързия влак. Безполезно беше да се говори подробно за добре известни събития, както и за предположенията, грешките или откритите следи.
Затова Раул де Лемези обобщи и записа най-важните факти, като ги подреди в следния ред:
„1. Третият участник, от който освободих госпожицата със зелените очи, остава неизвестен и никой не предполага съществуването му. В очите на полицията аз, непознатият пътник, съм организатор на покушението. По внушение на Марескал, на който действията ми са направили силно впечатление, аз представлявам всемогъща личност, която е организирала и е ръководила нападението. Сигурен е, че привидно съм се представил за жертва и съм накарал съучастниците ми да ме вържат. Така по-лесно съм ги ръководил. След като всичко е преминало, съм изчезнал в мрака, без да оставя следи.
2. Според показанията на лекаря останалите съучастници са избягали с колата му. Но къде? Рано сутринта конят се е върнал заедно с колата обратно през полето. Комисарят е сигурен кои са извършителите. Затова смъква маската на младия бандит и посочва, че той е млада жена. Не я описва, като си запазва правото за сензационно задържане.
3. Самоличността на убитите мъже е установена. Това са братята Артур и Гастон Лубо, търговци на шампанско, живущи в Ньой.
4. Една важна подробност. Известен е произходът на пистолета, с който са били убити двамата братя. Купен е петнадесет дни преди покушението от строен и висок млад човек. Придружаващата го млада жена, която е била с воал на лицето, се е обърнала към него с името «Вилхелм».
5. Най-накрая мис Бакфийлд. Срещу нея няма никакви обвинения. Поради липса на доказателства Марескал не смее да рискува и пази разумно мълчание. Случайна пътничка, много известна в Лондон и на Ривиерата, която отива при баща си в Монте Карло — това е всичко, което е известно за нея. Вероятно тя е загинала по погрешка, но защо са убити братята Лубо? Много факти и предположения са обгърнати в пелената на мрака и противоречията.“