— Безполезно е — каза Марескал, който схващаше положението, и ускори нещата.
Той позвъни и каза на влязлата камериерка:
— Доведете госпожицата, която трябва да чака в коридора. Кажете й, че я вика господин Вилхелм.
Вилхелм подскочи, откъде знаеха името му?
— Какво означава това? Това противоречи на договореността ми с лорд Бакфийлд. Лицето, което ме чака, няма работа тук…
Той поиска да излезе. Марескал се изправи пред него, отвори вратата и даде път на госпожицата със зелените очи. Тя влезе нерешително и нададе вик на ужас, когато вратата се трясна зад нея и ключът бе грубо превъртян в ключалката.
В същото време една ръка я сграбчи за рамото. Тя изстена:
— Марескал!
Още преди да беше произнесла ужасното име, Вилхелм се възползва от бъркотията и избяга през градината. Марескал не му обърна внимание. Той мислеше само за младата девойка, която, олюлявайки се, стигна до средата на стаята. Комисарят дръпна чантата й с думите:
— Престъпнице, този път нищо няма да те спаси. Попадна в капана, а?
Той претърси чантата й и изръмжа:
— Къде са писмата? Ето докъде паднахте! Да изнудвате! Какъв срам!
Момичето се строполи на един стол. Той започна да й крещи:
— Писмата! Дайте писмата, веднага! Къде са? В корсажа ви?
Марескал разкъса блузата й и започна с другата си ръка да тършува под дрехите й. Спря се и изведнъж с ококорени очи, изправен срещу мъжка глава. Тя му намигваше с едното око, държеше цигара в ъгъла на саркастичната си уста и му каза:
— Имаш ли огънче, Рудолф?
„Имаш ли огънче, Рудолф?“ — това беше изумителната фраза, чута от Марескал в Париж и прочетена в бележката му! Какво означаваше това? И това необичайно говорене на ти? Това намигане с око?
— Кой сте Вие?… Кой сте вие?… Човекът от бързия влак? Третият съучастник… Възможно ли е? — удивен повтаряше комисарят.
Марескал не беше страхливец. В много случаи беше давал доказателства за необикновената си смелост и не се боеше да се нахвърли сам върху двама или трима противници. Но такъв враг не беше срещал. Той действаше с особени средства и чувстваше винаги надмощието му. Затова предпочете да запази отбранителна позиция, докато Раул спокойно каза със сух тон на младото момиче:
— Оставете четирите писма на камината. Добре. Сега се измъквайте бързо през коридора и сбогом. Не вярвам, че обстоятелствата отново ще ни изправят един срещу друг. Желая ви успех.
Младото момиче си отиде, без да каже дума. Раул заговори:
— Както виждаш, Рудолф, познавам съвсем малко тази жена със зелени очи. Не съм й съучастник, нито убиец, който ти вдъхва такъв ужас. Аз съм безобиден пътник, на който мазният ти вид не се хареса още от първия момент и който намира за забавно да ти отнеме жертвата. Тя не ме интересува и съм решил повече да не се занимавам с нея. Но искам и ти да го сториш. Всеки трябва да върви по пътя си.
Разбираш ли мисълта ми, Рудолф?
Рудолф направи движение с ръка към джоба си, в който носеше пистолета си, но не успя да го извади. Раул беше насочил своя и го гледаше толкова неумолимо, че той не мръдна.
— Да минем в съседната стая, Рудолф. Искаш ли? Там ще си поговорим по-спокойно.
С пистолет в ръка накара комисаря да мине пред него и затвори вратата. Едва прекрачил прага на стаята, Раул дръпна изведнъж покривката на масата и я метна върху главата на Марескал. Той не оказа съпротива. Този фанатичен човек го парализираше. Не мислеше да вика за помощ и да се бори, убеден, че отговорът щеше да бъде като мълния. Остави се да бъде увит в цял куп покривки и чаршафи, които почти го задушаваха и не му позволяваха да мърда.
— Така — каза Раул, като свърши. — Всичко е наред. Вярвам, че утре сутринта ще бъдеш освободен. Дотогава имаш време да размислиш, а аз и госпожицата да се скрием кой където си реши.
Без да бърза, приготви куфара си и изгори четирите писма на англичанката.
— Още една дума, Рудолф — каза Раул на сбогуване. — Не отегчавай повече лорд Бакфийлд. Тъй като вече няма доказателства срещу дъщеря му, изиграй ролята на изпратен от Провидението. Предай му интимния дневник на мис Бакфийлд, който намерих в кожената й чантичка и който ти оставям. От него бащата ще се убеди, че дъщеря му е била най-честната и благородна жена. А ти ще направиш едно добро дело. Що се отнася до Вилхелм и съучастницата му кажи на лорда, че си се излъгал и че се отнася до вулгарен шантаж, който няма нищо общо с престъплението в бързия влак. Затова си ги освободил. Остави тази афера, която е прекалено сложна за теб. Сбогом, Рудолф.