— Да, но между тях винаги е имало антипатия. Марескал, който е покровителствувай от министъра, се опитва да измести втория ми баща, а той от своя страна да се отърве от подчинения си.
— Обича ли ви Марескал?
— Той поиска ръката ми, но аз му отказах. Вторият ми баща му забрани да идва у нас. Марескал ни мрази и се е заклел да ни отмъсти.
— Добре — каза Раул. — Да преминем на друга тема. Как се казва човекът от вилата на Фарадони?
— Жодо.
— Каква е професията му?
— Не зная. Идва понякога у нас при баща ми.
— А Вилхелм?
— Вилхелм Ансивел също ни гостуваше. Той се занимава с търговия и борсови операции.
— Законни или незаконни?
— Не зная… може би…
Раул обобщи:
— Това са тримата ви неприятели, нали? Има ли други?
— Да, вторият ми баща.
— Мъжът на майка ви?
— Бедната ми майка е покойница.
— Излиза, че всичките ви преследват заради тайната, която знаете единствено вие?
— Марескал е изключение. Той ме преследва, за да ми отмъсти. Не знае нищо за тайната ми.
— Ще ми разкажете ли, не за самата тайна, а за някои обстоятелства около нея?
Тя помисли няколко секунди и каза:
— Ще ви кажа това, което знаят и другите и което толкова ги ожесточава.
Гласът на Аврелия се промени. Самата тя сякаш се интересуваше от това, което разказваше.
— Накратко историята е следната: Баща ми, който е бил братовчед на майка ми, е починал, преди да се родя. Той й оставил рента, към която се прибави и пенсията, която ни отпусна бащата на майка ми, дядо д’Астьо. Той беше чудесен човек. Откривател, който винаги се опитваше да разгадава големи тайни и постоянно пътуваше по своите чудотворни дела. Смяташе, че в тях ще намери щастието си. Още си спомням как ме вземаше на коленете си и ми казваше: „Малката ми Аврелия ще стане богата. Аз работя за нея.“ Бях на шест години, когато той помоли мен и майка ми в специално писмо да отидем при него. Изрично споменаваше това да стане незабелязано. Една вечер се качихме на влака и заминахме. Прекарахме при дядо три дни. На тръгване в негово присъствие майка ми каза:
„Аврелия, не казвай на никого къде си била и какво си правила през тези дни. Това е наша тайна, която ще те направи богата, когато навършиш двадесет години“.
„Много богата — потвърди дядо ми. — Затова се закълни, че каквото и да се случи, да не говориш за това.“
„На никого — поправи го майка ми — освен на човека, когото ще обичаш и ще бъдеш сигурна, както в себе си.“
— Дадох всички клетви, които поискаха… Няколко месеца по-късно майка ми се ожени повторно. Брака й с Брежак не беше щастлив и не продължи дълго. Майка ми почина през следващата година от плеврит. Преди това ми даде лист, на който бяха написани всички указания за мястото, където бяхме ходили, и това, което трябваше да направя, когато навърша двадесет години. Наскоро след това почина и дядо ми. Останах при втория си баща, който веднага се отърва от мен, като ме изпрати в пансиона Дева Мария. Пристигнах тук много тъжна, но подкрепяна от мисълта за тайната, която ми е поверена. Един неделен ден дойдох на това място, за да изпълня един план на детското ми въображение. Не исках повече да държа в себе си документ, който ми се струваше, че ще бъде разкрит, ако продължавам да го пазя. Изгорих го в тази ваза. Не ми трябваше, защото бях научила наизуст цялото му съдържание.
Раул поклати глава:
— Вие сте забравили упътванията?
— Да — отговори тя. — Без да забележа, от ден на ден, сред топлите отношения, които царяха тук, започнах да ги забравям. От паметта ми се изтриха името на онази област, местоположението й, железопътната линия, която води дотам, нещата, които трябваше да извърша.
— Абсолютно всичко?
— Всичко, с изключение на няколко пейзажа и впечатления, които се бяха врязали в паметта на малкото момиченце. Оттогава не съм преставала да виждам пред себе си камбани, които още звучат в ушите ми.
— Чрез тези спомени неприятелите ви искат да стигнат до тайната?
— Да.
— Но откъде са научили?
— Майка ми е имала неблагоразумието да не унищожи някои писма, в които дядо ми и е писал за своето откритие. Брежак намерил тези писма, но не споменаваше за тях, докато бях в пансиона. Когато се върнах преди две години, той започна да ме разпитва. Аз му казах истината, както и на вас. Естествено скрих някои от моите избледнели спомени, които можеха да доведат до вярна следа. Оттогава започна непрекъснато преследване и скандали, докато не реших да избягам.