— Да — отговори тя напълно покорена.
— Щом сте съгласна, чуйте моя план: посрещнете спокойно втория си баща. Не му говорете много, това е най-добрият начин да не направите грешка. Последвайте го и се върнете в Париж. Още първата вечер след пристигането си излезте под някакъв предлог. Дойката ми, възрастна дама с бели коси, ще ви чака с автомобил на 20 метра от къщата. Заедно с нея ще ви заведем в едно скривалище в провинцията. Там никой няма да може да ви намери. Веднага след това ще си отида и няма никога да се върна, ако сама не ме повикате. Съгласна ли сте?
— Да — отговори тя с кимване на глава.
— Тогава, довиждане до утре вечер. Помнете думите ми, каквото и да стане, няма нищо да ме накара да се откажа да ви закрилям. Не се безпокойте, ако ви се стори, че всичко е против вас. Винаги, когато е нужно, ще бъда наблизо. Сбогом, госпожице.
Той се поклони и целуна панделката на пелерината й. После скочи в храстите и пое по пътеката, която водеше към тайната врата.
Изтече половин минута, но Аврелия не се помръдваше от мястото си. В този момент дочу шумолене на листа и вдигна глава. Нямаше съмнение, че в храстите има някой. Поиска да извика за помощ, но не успя. Гласът й беше застанал в гърлото. Предпочиташе двамата бандити пред Марескал, но за нещастие комисарят беше този, който излезе от скривалището си.
Отдалече долетя скърцането на тайната врата, която се затваряше.
7.
Марескал тържествуваше. Пристъпи бавно и спря недалеч от Аврелия. Увереността му в победата изкривяваше обикновено неподвижните черти на лицето му. Погледът му беше суров и жесток.
Той се засмя ехидно:
— Този път няма да ми избягате, скъпа госпожице! Няма как и да ме изгоните, както в Париж! Ще трябва да изпитате закона на по-силния!
С изправени гърди и свити юмруци Аврелия го гледаше с изражение на луд ужас. Дори не изохка. Тя чакаше.
— Колко красива изглеждате, мила госпожице! Когато човек обича така, както аз ви обичам, не му е приятно да вижда пред себе си страх и негодувание. Това разгаря още повече желанието му да завладее своята плячка… своята великолепна плячка, защото наистина сте много красива!
Виждайки разтворената телеграма, той каза подигравателно:
— Брежак, нали? Съобщава ви за пристигането си и заминаването, което ви предстои. Следя го от петнадесет дни и съм в течение на всичките му проекти. Имам около него много предани хора. Така открих и скривалището ви и успях да дойда няколко часа преди него. Имах и време да опозная местността. Дори когато се изкачвах насам, успях да видя една сянка, която се отдалечаваше. Беше някой любовник, нали?
Той направи няколко крачки напред. Аврелия се отдръпна и опря гръб в облегалката на скамейката. Той се разсърди:
— Мисля, че не се дърпахте така преди малко пред милувките на любовника ви. Кой е този щастливец? Сигурен съм, че не е годеник, а само любовник. Пристигнах точно навреме, за да защитя това, което ми принадлежи, и да попреча на непорочната пансионерка да върши глупости! Никога не бих предполагал, че ще направите това!
Наведен над нея, Марескал едва сдържаше гнева си:
— Толкова по-добре. Нещата са прости. Имам чудесна игра и всичките козове са в мен. Шансовете ми нарастват още повече от факта, че Аврелия не е целомъдрена. Можеш да крадеш и убиваш, а после да офейкаш, нали? Щом като си готова да скочиш в трапа, предпочитам да е с мен, а не с другия.
Аврелия мълчеше упорито. Гневът на неприятеля й растеше от държанието й:
— Нямам време да се превземам. Трябва да се говори ясно, за да нямаме недоразумения, униженията, които понесох, не се броят. Важно е само настоящето. В него са убийствата в бързия влак, бягството в гората, залавянето от полицаите — достатъчно доказателства, които са фатални за вас. Реалността е, че ви държа в ръцете си и когато поискам, мога да ви отведа при втория ви баща и пред свидетели да му викна в лицето: „Ето жената, която извърши убийствата. Имам заповед в джоба за арестуването й. Викнете полицията!“
Той вдигна ръце с намерението да изпълни заканата си, но довърши още по-тихо:
— Публичното достояние на случая и съдебното разследване ще доведат до страшно наказание. Давам ви да изберете между него и незабавното ни споразумение. Предполагам, че се досещате за условията ми. Искам не обикновено обещание, а клетва на колене, че като се върнете в Париж, ще дойдете сама у дома. Веднага с целувка трябва да дадете доказателство, че ще го изпълните. Това не трябва да е жест на омраза и отвращение, а гореща целувка, изпълнена с любов…