Раул плесна Марескал по бедрото.
— Моля те, скъпи приятелю не се вълнувай, ние не се излагахме на никакъв риск. Всички местни жители знаят, че като се спуснеш по този тунел, водата ще те изведе на един пясъчен плаж на двеста метра по-надолу. В празнични дни децата обичат да правят това, като обратно мъкнат лодките си на гръб. Така можахме отдалеч да бъдем свидетели на твоя провал и да видим как се отдалечаваш с наведена глава и нечиста съвест. След това заведох Аврелия в градината на манастира. Вторият й баща беше дошъл и с файтон я закара на гарата. През това време прибрах куфарите си, купих бричката и дрипите от един селянин и потеглих, за да прикрия заминаването на Аврелия.
Раул затвори очи и облегна глава върху рамото на Марескал.
— Излишно е да ти казвам, че всичко това ме умори и ми е нужен малък сън. Не се тревожи и бди над съня ми, драги Рудолф. В света всичко се нарежда, както трябва. Всеки заема мястото, което заслужава, и глупците служат за възглавница на умните.
Той заспа.
Тъмнината се спускаше наоколо. Нощта приближаваше. От време на време Раул се събуждаше, казваше по някоя дума за звездите и отново заспиваше. Към полунощ огладня. В куфара си имаше храна. Предложи от нея и на Марескал, като преди това махна кърпата от устата му.
— Яж, скъпи приятелю — каза той, като постави сирене в устата му.
Марескал се разгневи и веднага изплю сиренето, като се развика:
— Глупак! Идиот! Знаеш ли какво направи?
— Спасих Аврелия. Вторият й баща я води в Париж и там аз ще я настигна.
— Значи не знаеш? — попита комисарят.
— Какво?
— Вторият й баща е влюбен в нея.
Раул, извън себе си от гняв, го хвана за гушата.
— Глупак! Не можа ли да ми го кажеш веднага, вместо да слушаш глупавите ми приказки? Влюбен е в нея?… Целият свят изглежда я обича до лудост.
Раул се наведе и каза:
— Чуй, Марескал. Аз ще спася малката от втория й баща, но ти я остави на спокойствие. Не се занимавай повече с нас.
— Невъзможно — глухо отговори комисарят.
— Защо?
— Тя е убийца. Ще я предам на правосъдието, защото я мразя.
Той изрече това със страшна ненавист. Раул разбра, че в бъдеще омразата на Марескал ще вземе връх над любовта му.
— Още по-зле за теб, Рудолф. Щях да ти предложа кариерата на префект на полицията, но ти предпочиташ война. Както искаш, но засега ще останеш тук на поляната, което е добре за здравето ти. Аз заминавам с коня до Лурд. Дотам са двадесет километра, които в спокоен тръс ще измина за четири часа. Като взема от там влака, още тази вечер ще бъда в Париж. Ще намеря за Аврелия сигурно място. Сбогом, Рудолф.
Той върза куфара си на гърба на коня, възседна го, както си беше без седло и стремена, и изчезна в тъмнината.
Вечерта в Париж една стара дама чакаше с автомобил пред малка къща на улица Крусел, където живееше Брежак. Тя беше дойката на Раул. На кормилото седеше самия той.
Аврелия не дойде.
Призори той отново застана на пост. По улицата се появи събирач на боклуци, който разчопли с върха на тояжката си един от кошовете за смет. Със свойствения си усет Раул забеляза, че под дрипите се криеше убиецът Жодо.
— По дяволите — каза си Раул, — и този вече е на „работа“.
Към 8 часа една камериерка излезе от къщата и изтича до близката аптека. Той се приближи към нея и с помощта на една банкнота узна, че Аврелия е на легло с висока температура, придружена с бълнувания.
Към обяд се появи и Марескал, който започна да обикаля наоколо.
8.
Събитията неочаквано помогнаха на Марескал. Необходимостта Аврелия да пази стаята провали плана на Раул. Невъзможно беше да избягат и угрозата да бъдат предадени на властите оставаше. Комисарят взе своевременни мерки. Жената, която се грижеше за болната, беше негова агентка. Когато Аврелия оздравееше, той щеше да започне да действа.
— Изчаква, защото има причини за това — каза си Раул. — Те му пречат да вземе незабавни мерки. Предпочита да почака до оздравяването на момичето. Аз също трябва да съм подготвен.