Една такава искра пламна по-рано от очакванията на Раул. Тя освети оная част от мрака, от която не очакваше да изскочи нищо важно, но се излъга.
Една сутрин той отново видя Жодо, преоблечен като боклукчия. Този път той носеше на гърба си една торба. Сложи я до самата стена на къщата на Брежак, като тършуваше в кофите за смет. Изглеждаше, че прави всичко машинално. След малко Раул разбра, че се е излъгал. Жодо преглеждаше изхвърлените пликове и листа. Беше безспорно, че се интересува от кореспонденцията на Брежак.
След четвърт час нарами отново торбата и си отиде. Раул го проследи до Монмартър, където Жодо държеше вехтошарско дюкянче.
Три дни поред той идваше до къщата и повтаряше точно същата съмнителна дейност. На третия ден, който беше неделя, Раул забеляза че Брежак наблюдава скришом иззад един прозорец. Когато Жодо си тръгна, Брежак го последва с безкрайна предпазливост. Раул ги наблюдаваше отдалеч и се питаше дали има връзка между Жодо и Брежак?
Наредени един след друг, те пресякоха квартал Монсо. Преминаха край укрепленията и стигнаха до брега на Сена, където свършваше булевард Бино. Там се намираха няколко вили, които бяха разположени сред широки незастроени парцели. До една от тях Жодо свали торбата си и започна да яде.
Седя четири или пет часа. Брежак, който беше скрит на тридесетина метра, не го изпускаше от очи. През това време Раул се беше излегнал на брега, пушеше цигари и наблюдаваше какво ще направят.
Когато Жодо си отиде, Брежак не го последва. Тръгна в друга посока, сякаш загубил интерес от него. Раул влезе в ресторанта и научи, че вилата, до която бе обядвал Жодо, принадлежи на убитите в бързия влак братя Лубо. Властите я запечатали и я поверили на един съсед да я наглежда. Той има навика всяка неделя да идва насам.
Раул потрепера, когато чу името на братя Лубо. Фокусите на Жодо започнаха да придобиват значение. Разпита и разбра, че двамата търговци са ползвали малко вилата, и то главно за склад. Те се разделили със съдружника си и работели за своя сметка.
— Кой е съдружникът им? — попита Раул.
— Името му още седи на медната табелка, закачена на вратата: „Братя Лубо и Жодо“ — отговори му съдържателят.
— Жодо?
— Да, едър човек, с червено лице. От една година никой не го е виждал да се мярка насам.
— Това са сведения от голяма важност — каза си Раул, като остана сам. — Излиза, че Жодо някога е бил съдружник на двамата братя, които по-късно уби. Обяснимо е защо полицията не го е потърсила. Не й е известно, че при нападението във влака е имало трети човек. От своя страна Марескал е убеден, че третият съм аз. Загадката е, че убиецът Жодо идва на мястото, където са живели жертвите, а Брежак следи действията му.
Седмицата измина, без да се случи нещо важно. Жодо не се показа повече пред къщата на Брежак. Въпреки това Раул беше убеден, че той ще се върне при вилата в неделя. Събота вечер той се вмъкна в нея през един от прозорците на долния етаж.
Две от стаите на вилата бяха мебелирани и личеше, че са претърсвани. Защо и от кого не му беше известно. Не си напрегна излишно ума, защото му беше ясно, че това, което са търсили, или е взето, или не го е имало. Предпочете да се разположи удобно в едно кресло. Взе една книга и като си светеше с малко джобно фенерче, се зачете. След малко заспа.
Истината не се разкрива, освен пред този, който я принуди да излезе от мрака. Много често една случайност е достатъчна за откриването на тайната.
Като се събуди, Раул взе отново книгата, която лежеше на коленете му. Кориците й бяха подвързани с черен плат, какъвто използват фотографите за покриване на своите апарати.
Раул започна да тършува наоколо. В един куп с вехтории той откри подобен плат. От него бяха изрязани три кръгли парчета, всяко с големината на обикновена чиния.
— Всичко е ясно — промълви развълнуван той. — Маските на тримата бандити от влака са изрязани от него. Това е неопровержимо доказателство.
Истината вече му изглеждаше толкова естествена и елементарна, че той се разсмя в мъртвата тишина, която цареше в къщата.
— Отлично, отлично — повтаряше си той. — Провидението само ще прибави липсващите елементи. В бъдеще то ще бъде на моя страна.
В осем часа пазачът на вилата направи неделната си обиколка. Хвърли по един поглед на стаите на първия етаж и отново заключи вратите. В девет часа Раул слезе в трапезарията. Остави капаците затворени, но отвори прозореца над мястото, където бе седял Жодо.
Жодо беше точен. Той пристигна с торбата си, която опря на стената. Дъвчейки, той говореше нещо на себе си, но толкова ниско, че Раул не разбра нищо.