След като се нахрани, той запали лула, чиито дим стигаше до Раул. Изминаха два часа, без де Лемези да разбере причините за това дълго чакане. През дупките на капаците се виждаха два крака, обути в скъсани обувки. Реката си течеше спокойно. Случайни минувачи минаваха нагоре и надолу. Навярно Брежак стоеше на пост в една от беседките на ресторанта.
Най-сетне Жодо произнесе следните фрази:
— Е, има ли нещо ново? … Признавам, че това е много мъчно!
Изглеждаше, че не говори на себе си, а на някой, който е много близо до него, но никой не се беше приближавал.
— Казвам ти, дявол да го вземе, че е там — изръмжа той. — Видях я няколко пъти със собствените си очи. Направи ли каквото ти казах? … Цялата дясна страна на избата ли? … А лявата? Тогава… трябва вече да си я намерил…
Жодо дълго мълча, а после продължи:
— Би могло да се опита и в друга посока. В случай, че братята са хвърлили бутилката в големия парцел зад къщата, трябва да търсим и там. Това е скривалище на открито и не е по-лошо от другите. Ако Брежак е претърсвал вилата, то не се е сетил да хвърли поглед навън. Иди и потърси там. Аз ще те чакам.
Раул продължаваше да подслушва. Откакто Жодо беше започнал да „говори“ с избата, беше започнал да разбира всичко. Тя имаше прозорец откъм улицата и задния двор и заемаше цялото пространство между основите. Раул се качи на втория етаж и погледна навън през един от прозорците. Убеди се, че предположението му е вярно. В средата на незастроеното пространство, където беше забита табела с надпис „Продава се“, имаше купища от стари железа, счупени бъчви и шишета. Момче на около осем години, невероятно слабо и гъвкаво, ровеше в купа с ловкостта на катерица.
Търсенето на въпросната бутилка не трая дълго. Жодо не се беше излъгал. След десетина минути детето стана и без да се бави, хукна към вилата с прашна бутилка в ръка. Раул се затича към избата, но не можа да отвори вратата, която водеше към нея. Беше принуден да застане отново на мястото си зад прозореца на салона.
Жодо отново шепнеше:
— Готово е, нали? Чудесна работа свърши и аз съм застрахован. Брежак повече няма да може да ме безпокои… Бързо, излизай и да се махаме.
Веднага след тези думи Жодо нарами товара си и се отдалечи.
Без колебание Раул изкърти вратата и излезе. На около триста метра, заедно с малкия си съучастник, вървеше Жодо. Между дърветата, на стотина метра по-назад, го следеше Брежак. В същата посока по река Сена гребеше един рибар, в който Раул позна Марескал.
Стана така, че Жодо беше следен от Брежак, Брежак и Жодо от Марескал, а тримата от Раул. Наградата за победителя беше една прашна бутилка.
— Става интересно — каза си Раул. — Жодо притежава бутилката, но не знае, че и други я желаят. Кой ли ще надхитри останалите?
Жодо спря. Седна на една пейка, свали торбата си и започна да разглежда шишето, като го вдигна срещу слънцето. Моментът се стори на Брежак подходящ за действие и той започна да се приближава. Беше разтворил чадъра си и прикриваше лицето си с него. Когато дойде на три крачки от пейката, затвори чадъра и скочи, без да се притеснява от минувачите. За миг грабна бутилката и хукна да бяга по улицата, която водеше към укрепленията.
Всичко беше изпълнено с удивителна бързина. Жодо, слисан от изненадата, грабна торбата си, но я остави обратно на земята. Не знаеше какво да прави, а и с този товар едва ли можеше да настигне Брежак. Марескал се оказа по-съобразителен. Очаквайки нападението, той бързо слезе на брега и се затича зад беглеца. Раул направи същото. Останаха само трима съперници.
Като истински шампион, Брежак тичаше, без да се обръща. Марескал мислеше само за човека пред себе си и не се досети да хвърли поглед назад. В тази ситуация Раул нямаше нужда да се крие.
След десетина минути Брежак стигна до Териеската врата. Близо до трамвайната спирка множество пътници чакаха трамвая и той се смеси с тях. Марескал стори същото. Блъсканицата беше толкова голяма, че той без усилие успя да измъкне бутилката от джоба на Брежак, без той да усети. Комисарят се възползва от това и си плю на петите.
— Моите хора — засмя се Раул — работят за мен, като се елиминират последователно един-друг.
Брежак беше забелязал кражбата и с отчаяни усилия успя да се пребори с тълпата и да слезе от трамвая. След това бързо се втурна след Марескал.
Беглецът тръгна по преките улички на булевард Терн. Движеше се бързо като луд. Когато се спря на булевард Ваграм, едва дишаше. Лицето му беше цялото в пот. Вените му бяха издути до пръсване. Нямаше повече сили. Спря, избърса се и тръгна по-бавно. Купи си вестник, с който уви бутилката. Сложи я подмишницата си и тръгна, залитайки като пиян. От брадата му се стичаха капки пот.