Малко преди да стигне площад Етоал, един господин с големи тъмни очила препречи пътя му. Той идваше от срещуположната страна и без да каже нито дума, духна цигарен дим в лицето му.
Комисарят ококори очи и измънка:
— Кой сте, какво искате от мен?
Трябваше ли да пита? Сигурен беше, че е третият съучастник, любовникът на Аврелия и вечният неин приятел и закрилник. Човекът, който му се струваше като самия дявол, протегна ръка към бутилката и каза със шеговит тон:
— Хайде, бъдете любезен, господине. Възможно ли е комисар от вашия ранг да се шляе с бутилка в ръка?
Марескал не се и опита да се противопостави. Беше неспособен да реагира срещу този човек. Парализиран напълно — без да се съпротивлява, той остави Раул да вземе спокойно бутилката.
В този момент пристигна и Брежак. Той едва дишаше и нямаше сили нито да се хвърли върху похитителя на шишето, нито да попита Марескал кой е той. И двамата като поразени от гръм гледаха господина с тъмните очила, Той спря едно такси, качи се в него и им махна от прозореца за сбогом.
Като се върна вкъщи, Раул спокойно разгледа бутилката. Беше от еднолитровите, които се използват за бутилиране на минерална вода. Направена беше от непрозрачно, черно стъкло и нямаше тапа. Етикетът беше силно зацапан, но на него можеше да се прочете надпис с големи букви:
Под него имаше множество редове с по-дребни букви, които дешифрира с голяма трудност. Ясно беше, че се отнасяха за химическия състав на Жуванската минерална вода:
Сода бикарбонат… 1,349 г
Калциев бикарбонат… 0,435
Потасиев бикарбонат… 1,000
Бутилката не беше празна. В нея нещо шумолеше като лист хартия. Обърна обратно бутилката, но нищо не изпадна от нея. Тогава вмъкна в гърлото връв с дебел възел накрая. С голямо търпение, малко по-малко извади листче, навито на руло и завързано с червен канап. Разтвори го и разбра, че долната му част е била доста грубо откъсната. Написаното се четеше трудно, много от буквите липсваха, но все пак Раул успя да разчете следните няколко изречения:
„Обвинението е вярно и аз признавам, че съм отговорен за извършеното престъпление. За него не трябва да се винят нито Жодо, нито Лубо. — Брежак.“
Мастилото беше избеляло от времето и позволяваше да се направи изводът, че документа е от преди 15 или 20 години. Потвърждаваше го и пожълтялата хартия. Раул леене позна почерка на Брежак. За какво престъпление и срещу кого ставаше дума. Помисли малко и заключи полугласно:
— Необяснимостта на аферата идва от това, че в нея са преплетени две престъпления. Първото обяснява второто — убийствата в бързия влак, в който действащи лица бяха братя Лубо, Вилхелм, Жодо и Аврелия. Но кога и къде беше станала първата драма? Защо днес двама от „актьорите“ й се противопоставят толкова ожесточено един на друг?
— Положението, колкото и да е заплетено, започва да ми се изяснява — продължи да говори на глас Раул. — Наближава часът на развръзката и залогът е тайната на Аврелия, която трепти в прекрасните й зелени очи. Кой ли ще завоюва със силата и ума си загадката й, за която бяха дадени толкова жертви?
Раул беше сигурен, че във водовъртежа от омраза и отмъщение, воден от пагубните си страсти и амбиции, Марескал се готви да пусне в ход срещу него полицейската машина. И той се подготви внимателно. Знаеше, че и всеки от противниците му ще вземе предпазни мерки.
Брежак, без да има реални доказателства, освободи за по-сигурно камериерката и болногледачката и спусна капаците на прозорците. От друга страна, агентите на Марескал започнаха да обикалят наоколо. Само Жодо не се явяваше. Обезкуражен от загубата на документа, той предпочиташе да се скрие на сигурно място.
Нещата продължиха така 15 дни. Раул уреди да го представят на жената на министъра, която открито покровителстваше Марескал. Възрастната дама, пред която мъжът нямаше никакви тайни, беше много суетна. Вниманието на Раул я радваше искрено. Без да знае ролята му, тя постоянно информираше де Лемези за намеренията на своя любимец да свали Брежак. Не се досещаше обаче за любовта му към Аврелия.