Раул се уплаши. Всичко беше толкова добре организирано, че се питаше дали не трябва да изпревари събитията. Минаваше му през ума да отвлече Аврелия и така да обезсмисли плана на противника си.
— Това бягство с нищо няма да ми помогне — казваше си той. — Конфликтът ще си остане и всичко ще трябва да се започва отначало.
Раул устоя на изкушението.
Един следобед, като се прибра в къщата, намери бързо писмо. Жената на министъра му съобщаваше за последните решения. Арестуването на Аврелия беше определено за 12 юли в 3 часа. Оставаше само един ден.
— Нещастната Аврелия — каза си той. — Не означава ли това още мъки и страдания за нея? Дали ще има доверие в мен, както ми обеща?
Заспа спокойно, като военачалник в нощта преди сражението. Събуди се в 8 часа. Започваше решителният ден.
Когато към обяд старата му дойка се прибираше с покупките си, през вратата, изблъсквайки я, нахлуха шест души. Те я вмъкнаха насила в кухнята.
— Тук ли е господарят ти? — попита грубо един от тях. Аз съм комисарят Марескал и имам заповед за арестуването му.
Бледа и разтреперана, тя промълви:
— В кабинета си е.
— Заведете ни при него.
— Марескал сложи ръка на устата й, за да не може да предупреди господаря си, и всички тръгнаха след нея по коридора.
Мъжът в стаята дори не можа да реагира. Беше съборен на земята и вързан здраво. Марескал му каза с превъзходство:
— Името ви е Раул де Лемези и сте шефът на бандитите от бързия влак.
Обръщайки се към хората си, им подаде заповедта:
— Ето, водете го без много шум в ареста. Нито дума за личността на задържания. Тони, вие с Лабон ще отговаряте за него. Водете го и се върнете за срещата в 3 часа пред къщата на Брежак. Там ще дойде редът на госпожицата и баща й.
Четиримата отведоха задържания. Марескал остана с петия, който се казваше Совину.
Претършува бързо кабинета и прибра някои книжа и дребни предмети. Но нито той, нито помощникът му намериха това, което търсеха. Бутилката, на която Марескал бе успял да прочете „Жуванска минерална вода“, липсваше.
Отидоха да закусят в близкия ресторант и бързо се върнаха. Марескал беше бесен. Най-после в 2 часа и четвърт Совину намери загадъчната бутилка под мрамора на камината. Беше запушена и запечатана с червен восък. Марескал я вдигна на светлината и я разклати. Вътре в нея имаше навит на руло лист.
Поколеба се дали да го прочете, но се отказа.
— Не… не… Още не!… Ще го прочета пред Брежак…
Браво, Совину, чудесно работихте, момчето ми! Беше много радостен и тръгна, говорейки си:
— Този път съм близо до целта. Държа Брежак в ръцете си и не ми остава нищо, освен да стегна примката. Колкото до малката, няма повече кой да я защитава. Любовникът й е на сигурно място. Сега оставаме само ние двамата, миличка!
9.
Същия ден към два часа Аврелия се преобличаше в стаята си. Валентин, старият слуга, й донесе обяда и я предупреди, че Брежак иска да говори с нея.
Тя бе току-що оздравяла и се чувстваше много слаба. Въпреки това се готвеше с високо вдигната глава да застане пред човека, когото презираше. Постави червило на устните си и слезе долу.
Брежак я чакаше в работния си кабинет. Помещението представляваше голяма стая, в която капаците на прозорците бяха пуснати и светеше електрическа лампа.
— Седни — каза той.
— Благодаря — отвърна му сухо Аврелия.
— Седни, уморена си.
— Кажете ми по-скоро, каквото имате да ми казвате, за да се върна обратно в стаята си.
Брежак замълча и започна да се разхожда. Лицето му беше загрижено. Крадешком наблюдаваше Аврелия с ненавистта на отблъснат човек. Едновременно с това я съжаляваше. Приближи се към нея и като сложи ръка на рамото й, насила я накара да седне.
— Имаш право — каза той. — Няма да се бавим много. Това, което искам да ти кажа, може да стане с няколко думи. След това ще решиш сама.
Стояха един до друг, но бяха по-чужди от най-големите неприятели. Брежак го почувствува. Последните дни още повече бяха разширили пропастта помежду им. Той стисна юмруци и каза:
— Изглежда още не разбираш, че сме заобиколени от неприятели и това повече не може да продължава?
Аврелия промълви почти шепнешком:
— Какви неприятели?
— Познаваш Марескал, който те презира и иска да ти отмъсти.
Помълча и след това добави сериозно:
— Чуй, Аврелия. Следят и двама ни от известно време. В министерството претърсват бюрото ми. Всички са се съюзили срещу мен. Те са платени оръдия на Марескал и знаят, че той има влияние пред министъра. Ние сме свързани помежду си, ако не с друго, то поне с неговата омраза. Сближава ни миналото, което дали искаш, или не съществува. Аз съм те възпитал. Аз съм ти настойник и поражението ми е и твой провал. Мисля си дали чрез мен искат теб да засегнат. По някои признаци мога да направя извода, че заради теб са готови да ме оставят на спокойствие.