— Отишъл си е толкова рано! Може би е тръгнал по служебни задачи?
— Да, господине.
— Опита ли се да научиш нещо по-конкретно?
— Да, но в канцеларията не знаеха нищо определено. Казаха, че е излязъл с Тони, Совину, Лабонс и още няколко други служители.
— Щом като с него са Лабонс и Тони, то се отнася до някой арест. Защо ли не са ме предупредили?
Валентин напусна стаята. Брежак отново започна да се разхожда, като замислено повтаряше:
— Тони, довереникът на Марескал… Лабонс, един от любимците му… и всичко това през главата ми.
Изминаха около пет минути. Аврелия го наблюдаваше с нарастващо безпокойство. Изведнъж той рязко тръгна към единия от прозорците и открехна малко капаците. Не можа да сдържи вика си и се обърна повтаряйки:
— Те са там, в края на улицата.
— Кои?
— Тони и Лабонс, двамата помощници на Марескал.
— Марескал също ли ще дойде? — попита го уплашено Аврелия.
— Няма съмнение в това. Не чу ли какво каза Валентин?
— Той ще дойде… Той ще дойде — мълвеше тя.
— Какво ти е? — попита учуден от силното й вълнение Брежак.
— Нищо — каза тя като се овладя, — човек понякога се плаши и без причина.
Брежак се замисли. Той също се мъчеше да овладее нервите си и повтори:
— Действително, няма никакъв повод. Човек наистина се плаши най-често, без да има реална причина. Ще отида да ги попитам, защо са тук и съм сигурен, че всичко ще се изясни. Може да се окаже, че не нашата, а къщата отсреща е под наблюдение.
Аврелия повдигна изненадано глава.
— Коя къща?
— Нали ти споменах, че днес следобед са арестували един тип.
Аврелия стана още по-бледа.
— Какво говорите? Кой са арестували в къщата отсреща?
— Някой си барон де Лемези, който се представял за изследовател. Току-що го бяха задържали и в министерството не можаха да ми кажат подробности.
Тя не знаеше името на Раул, но не се съмняваше, че става дума за него. Попита с треперещ глас:
— Кой е този Лемези? Какво е направил?
— Според Марескал той е търсеният трети съучастник при убийствата в бързия влак.
За малко Аврелия щеше да припадне. Тя имаше вид на умопомрачена и като замаяна опипваше въздуха, за да намери опорна точка.
— Какво ти е, Аврелия? Каква връзка има този случай с нас?
— Ние сме загубени — изстена тя.
— Какво искаш да кажеш?
— Вие не можете да разберете…
— Обясни ми, познаваш ли този човек?
— Да… да… той ме спаси от Марескал, от Вилхелм и от Жодо, които приемахте в къщата си… Днес отново щеше да ме спаси…
Брежак я гледаше изненадан.
— Него ли очакваше с такова нетърпение?
— Да — каза с разсеян тон тя. — Беше ми обещал да бъде тук… Бях напълно спокойна… Видях го да върши такива неща, така да се подиграва на Марескал, че…
— Сега какво ще правиш? — прекъсна я Брежак.
— Ще трябва и двамата да се скрием. Има неща, които могат да бъдат изтълкувани и във ваша вреда. Например някои лични истории.
— Ти си луда! — каза безпомощно Брежак. — Нищо не е имало и не се страхувам за себе си.
Въпреки че отхвърли съмненията й, той я хвана и я завлече към стълбата. Тя се съпротивляваше с всички сили.
— Не трябва да се плашим. Той ще дойде, ще избяга и ще ни спаси. Защо не го почакаме?
— От ареста няма никаква възможност да избяга.
— Сигурен ли сте? Боже мой, какъв ужас!
Аврелия не знаеше какво да предприеме. В главата й се въртяха страшни мисли. Страхът от Марескал я вцепеняваше. Очакваше всеки момент комисарят да дойде с белезници в ръце и да я арестува.
Опасенията на втория й баща я накараха да вземе решение. Изтича до стаята си и се върна веднага с пътническа чанта в ръка. Брежак също се беше приготвил. Двамата имаха вид на престъпници, за които единствената възможност е бягството. Те слязоха по стълбите и пресякоха преддверието.
В този момент се позвъни на вратата. Вече е много късно — каза Брежак.
— Може би е той — каза тя с надежда в гласа.
Аврелия мислеше за приятеля си от терасата на манастира. Той се беше заклел, че никога няма да я изостави и тя му вярваше.
Позвъни се отново.
Старият слуга излезе от кухнята.
— Отвори — заповяда му шепнешком Брежак. Отвън се чуваше шепот и шум от множество обувки. Някой почука силно.
— Отвори — повтори Брежак.