Слугата се подчини.
Пред вратата стоеше Марескал, а зад него бяха наредени тримата му помощници.
Аврелия се облегна безпомощно на стената.
— Боже мой, не е той!
Брежак се изправи пред своя подчинен.
— Какво желаете, господине? Бях ви забранил да идвате тук.
Марескал отговори усмихнато:
— Идвам по заповед на министъра, господин директоре.
— Заповед, която се отнася до мен?
— До вас и госпожицата.
— Тази заповед ви принуждава да прибягвате до помощта на трима души?
Марескал се засмя.
— Те се разхождаха случайно край вас, но ако ви е неприятно, мога да ги отпратя.
Той влезе и видя двата куфара.
— Виждам, че сте се приготвили за малко пътешествие. Ако бях закъснял с няколко минути, можеше мисията ми да пропадне.
— Господин Марескал — произнесе твърдо Брежак, — ако имате да изпълнявате някаква задача, направете го незабавно и то тук, на вратата.
Комисарят се наведе и сурово каза:
— Без глупости и скандали, Брежак. Още никой не знае нищо, дори и хората ми. Елате да се разберем в хола ви.
— За какво става въпрос, господине?
— За нещо, което е от голяма важност за дъщеря ви. Може би тя ще ви даде някои обяснения и е по-добре това да стане без свидетели. Нали, госпожице?
Бледа като смъртник, Аврелия стоеше като вцепенена. Изглеждаше, че ще припадне. Брежак я подкрепи и каза:
— Елате да се качим горе.
Аврелия се остави да я водят. През това време Марескал нареди на хората си:
— Не мърдайте от преддверието и не пускайте никой да влиза или излиза. Вие, слугата, влезте обратно в кухнята. Ако чуете шум в хола, Совину веднага да дойде на помощ. Ясно ли е всичко?
— Ясно е — отговори Лабонс.
— Да не направите някоя грешка?
— Няма, господине. Добре знаете, че не сме ученици и имаме опит в тези работи. Ще бъдем готови за действие.
— И срещу Брежак, нали?
— Разбира се.
— Забравих бутилката… Дай ми я Тони! — Марескал взе кутията, в която беше опакована бутилката, и бързо се изкачи по стъпалата. Влезе като господар в кабинета на Брежак. Това беше успех за него. Само преди няколко месеца го бяха изгонили оттук. Държеше се като победител. Разхождаше се с тежки стъпки и разглеждаше закачените портрети на стената.
Брежак се опита да протестира, но Марескал го постави веднага на мястото му.
— Безполезно е, Брежак. Не знаете какви козове имам срещу младата госпожица, а следователно и срещу вас. Когато ви станат известни, вярвам, че ще ми се подчините.
Застанали един срещу друг, двамата неприятели се гледаха с омраза. И у двамата тя бе породена от болни амбиции и най-вече от съперничеството на чувствата им към една и съща жена. Аврелия чакаше, седнала на един стол до тях.
Марескал забеляза с удивление, че тя се беше съвзела. Беше все още бледа и отпаднала, но нямаше вече вид на безпомощна жертва. Широко отворените й очи, от които течаха сълзи, гледаха втренчено. За какво ли мислеше тя в този момент. Понякога, паднал на дъното на пропастта, човек се съвземаше. Очакваше ли милост от Марескал или имаше някакъв план за спасение?
Комисарят удари с юмрук по масата.
— Ще видим.
Остави младото момиче и се приближи още повече до Брежак.
— Ще бъда съвсем кратък. Ще ви разкажа за някои факти, част от които са ви известни. Не се опитвайте да отричате, защото всичко съм видял с очите си. По хронология всичко стана така: на двадесет и шести април…
Брежак потрепера и остана безмълвен.
— Двадесет и шести април беше денят на срещата ни на булевард Осман и в който доведената ви дъщеря напусна дома ви.
Марескал добави със зловещ глас:
— През този ден трима души бяха убити в бързия влак за Марсилия.
— Каква връзка има това убийство с нас? — попита удивен Брежак.
Комисарят му направи знак да не го прекъсва и продължи:
— Във вагон № 5 на този влак се намираха само четирима души. В първото купе — мис Бакфийлд, която е обикновена крадла, и барон де Лемези, представящ се за изследовател. В другия край на вагона се бяха разположили братята Лубо, живеещи в Ньой. В съседния вагон, освен мен и случайните пътници, се намираха мъж и жена, които се бяха затворили в едно купе. Младият човек беше Вилхелм Ансивел, касоразбивач, който често е гостувал в този дом.
— Вие лъжете! — извика с възмущение Брежак. — Аврелия е извън всяко подозрение.