— Не съм казал, че тя е въпросната жена — отвърна Марескал.
И продължи студено:
— До Ларош не се случи нищо особено. След още половин час настъпи страшна драма. Младият мъж и момичето преминаха в съседния вагон. Бяха преоблечени в дълги сиви престилки, а на главите си носеха каскети, на които бяха поставени маски. В края на вагона ги е причакал барон де Лемези. Тримата убиват и ограбват мис Бакфийлд. После баронът, за да заблуди полицията, е завързан от съучастниците си, които отиват и убиват двамата братя. На връщане срещат контрольора и започват бой. Успяват да избягат, а контрольорът намира де Лемези вързан като жертва. Това е накратко първото действие. Второто е гонитбата в гората. Двамата престъпници са обкръжени. Единият избягва, а другият е заловен. Аз го посетих във временния му арест и се убедих, че е жена.
Брежак беше отстъпил още назад и се клатушкаше като пияница. Подпрян до облегалката на едно кресло — той промълви:
— Вие сте луд!… Говорите несвързани неща… Марескал продължи, без да му обръща внимание: Свършвам. Благодарение на мнимия барон, на когото наивно се доверих, затворницата избяга и е настигнала Вилхелм Ансивел. Открих следите им в Монте Карло. След това ги загубих и ги търсих напразно, докато не се сетих да се върна в Париж и да се опитам да ги намеря чрез вас. Така разбрах, че доведената ви дъщеря е в манастира Дева Мария. Успях да ви изпреваря с няколко часа. Озовах се на една тераса, където госпожицата слушаше любовни обяснения. Този път вместо Вилхелм Ансивел избраникът беше третият съучастник — барон де Лемези.
Брежак слушаше ужасен чудовищните обвинения. Всичко му изглеждаше истина и обясняваше напълно логично собствените му предположения. С тези факти се потвърждаваха полупризнанията на Аврелия за нейния спасител. Не му оставаше нищо друго, освен да се съгласи с казаното от Марескал. Той хвърляше от време на време по някой поглед на доведената си дъщеря, която стоеше като закована. Изглеждаше все още очакваше някакво спасение.
— Какво се случи по-нататък? — попита Брежак.
— Благодарение на де Лемези тя успя да избяга още веднъж. Сега ми става смешно, като си спомня за този ден, защото…
Марескал понижи глас и продължи със злорадство:
— Защото имам своя реванш. И какъв реванш, Брежак! Спомняш ли си как преди шест месеца ме изпъдихте от дома си като слуга? Сега аз държа малката в ръцете си и всичко е свършено.
— Не, това, което казвате, не е вярно, нали Марескал? Вие няма да предадете това дете…
— В манастира аз й предложих да се сдобрим, но тя ме отблъсна… Толкова по-зле за нея! Днес вече е много късно.
Брежак се приближи до него с умолителен поглед, но комисарят го отряза:
— Безполезно е! Ще бъде лошо и за нея, и за вас. Тя не ме пожела… няма да има никого другиго. Правдата изисква Аврелия да плати за извършените престъпления и за злото, което ми причини. Тя трябва да бъде наказана и аз си отмъщавам, като й нося възмездие.
Марескал потропваше с крак и подчертаваше заплахите си, като стоварваше юмрук по масата. Верен на грубата си природа, той бълваше обиди по адрес на Аврелия.
— Погледнете я, Брежак! Дори не помисля да иска прошка. У нея няма никакво смирение. Знаете ли защо е това нейно мълчание и тази прикрита дива енергия? Тя се надява, Брежак. Убеден съм, че очаква този, който я е спасил три пъти от ръцете ми, да й помогне и четвърти път.
Аврелия не помръдваше.
Марескал вдигна телефонната слушалка и поиска да го свържат с полицията. Обръщайки се към младото момиче, се опита да сложи на ухото й слушалката за подслушване.
Аврелия отново не помръдна.
Разговорът беше кратък.
— Ти ли си Филип? — попита комисарят.
— Марескал?
— Да, чуй ме. До мен има един човек, който трябва да убедя в едно нещо. Отговаряй искрено на въпросите ми.
— Питай, готов съм.
— Къде беше днес следобед?
— В затвора, както ме беше помолил. Приех онзи тип, когото доведоха Лабонс и Тони по твое нареждане.
— Къде го бяха задържали?
— В апартамента му на улица Крусел, срещу самия Брежак.
— В затвора ли е вече?
— Да, вкараха го пред мен.
— Как се казва?
— Барон де Лемези.
— В какво е обвинен?
— Че е шеф на бандата, която извърши убийствата в бързия влак.
— Виждал ли си го оттогава?
— Да, преди малко в отделението за взимане на отпечатъци. Още е там.