— Ще направиш глупост, Рудолф — прошепна Совину. Рудолф не го послуша и започна да стреля напосоки.
Брежак се наведе ниско, но Аврелия не мръдна. Знаеше, че щом спасителят й не я пази, значи нямаше нужда и тя да го прави. Доверието й беше толкова голямо, че дори се усмихна. Совину продължаваше да чисти с носната кърпа боите от лицето си. Постепенно под маската започна да се появява Раул.
Марескал стреля шест пъти и успя да счупи едно огледало, проби две картини и разби мрамора на камината. Засрамен от слабите си нерви, каза сдържано на двамата агенти:
— Чакайте до стълбата. При повикване елате веднага.
Лабонс се опита да се противопостави, защото предпочиташе първо да арестуват въпросния Совину, но комисарят не се съгласи.
— Правете това, което ви заповядвам — каза им той властно.
Изблъска ги навън и затвори вратата след себе си.
Совину привърши преобразяването, обърна сакото си и като оправи вратовръзката си стана. Вече беше друг човек. Малкият и слаботелесен полицай, който допреди малко изглеждаше жалък, се беше превърнал в елегантен млад мъж.
— Приемете поздравите ми, госпожице — каза Раул. — Мога ли да ви се представя: барон де Лемези, изследовател и от една седмица полицай. Познахте ме веднага, нали? Разбрах го още долу в преддверието. Вашият смях преди малко е истинска награда за мен!
Той поздрави Брежак.
— На ваше разположение съм, господине.
Накрая, обръщайки се към Марескал, весело каза:
— Добър ден, стари приятелю. За съжаление ти не ме позна и си позволи да вярваш на Совину. Той е несъществуваща личност, която министърът, посредством жена си, ви препоръча. Така аз успях да се самоарестувам и да намеря скритата от мен бутилка, в която имаше лист, на който пишеше: „Марескал е празна глава“.
Можеше да се предположи, че комисарят ще се хвърли да хване Раул за гушата, но се овладя. Раул продължи със същия шеговит тон, който шибаше Марескал като с камшик:
— Не ми изглеждаш добре, Рудолф. Виждам, че нещо те мъчи. Може би предпочиташ да ме виждаш не тук, а в някоя затворническа килия? За да не се измъчваш повече, ще ти разкажа всичко. Нахлуването в къщата на де Лемези беше организирано лично от мен. Задържаният е нает от мен човек, на когото платих добре. Ти беше толкова доволен от „плячката“, че не обърна внимание колко бързо Совину хвърли на главата му една кърпа и го поведе към затвора. Напълно спокоен, ти дойде тук, за да арестуваш госпожицата. Въпреки нежеланието ти, аз смятах, че трябва да се съберем четиримата, както сме в момента. Налага се да си изясним много неща, за да не се връщаме повече назад.
Въпреки ужасните подигравки, Марескал се овладя. Искаше да се покаже, че е напълно спокоен. С небрежен жест грабна слушалката на телефона.
— Дирекцията на полицията, моля… Дайте ми Филип… Ти ли си, Филипе… Да… Грешката забелязана ли е?… Да, в течение съм… Слушай! Вземи двама здравеняци със себе си и бързо елате в дома на Брежак! Не губете нито секунда.
Той остави слушалката и погледна Раул.
— Разкри се много рано, любезни приятелю — каза той, подигравайки се на свой ред и доволен от новото положение, — комбинацията ти пропадна. Известно ти е какъв ще бъде резултатът. На стълбата чакат Лабонс и Тони, тук съм аз и Брежак, а след малко ще дойдат трима здравеняци от полицията.
Раул с цялото си внимание забиваше кибритени клечки в една пукнатина на масата. Нареди седем една след друга и постави една по-далеч от останалите.
— Дявол да го вземе, седем срещу един! Малко сте, какво ли ще стане с вас?
Той протегна ръка към телефона.
— Ще позволиш ли?
Марескал не се противопостави, но продължаваше да го наблюдава внимателно.
— Ало, дайте ми номер 22–23, госпожице… Ало, председателя на републиката ли е? Господин председателю, изпратете бързо на господин Марескал един военен полк.
Побеснял, Марескал грабна слушалката.
— Стига глупости. Предполагам, че не си дошъл тук, за да се шегуваш. Кажи, какво искаш?
Раул направи отчаян жест.
— Не разбираш от шеги, скъпи Рудолф, а точно сега е времето да се повеселим.
— Говори — извика комисарят! Аврелия пошепна тихо:
— Моля ви, говорете.
— Госпожице, и вие ли се страхувате от полицията? Навярно искате да избегнете срещата си с нея? Да поговорим, имате право.
Гласът му стана сериозен и той повтори:
— Та искаш да поговорим, Марескал, но да говориш означава да действаш. Аз владея положението по причини, които ще изложа пред теб, за да те убедя…