Достатъчно били умни, за да не го тормозят на дребно, а да изчакват той да напредне в службата. В главите им съществувала единствената мисъл за скритото съкровище, за което им разказал Брежак. Плановете им се объркали от това, че единственият, който знаел нещо, била Аврелия, но тя мълчала. Изчакали я да напусне манастира, където Брежак я затворил, и започнали да действат.
Аврелия се върнала от приюта и още на другия ден вторият й баща получил една бележка. В нея Жодо и Лубо пишели, че са на негово разположение за търсене на съкровището. Заплашвали го, че ако не накара момичето да проговори, ще сторят това по собствени методи.
За Брежак това било гръм от ясно небе. Смятал, че след дванадесет години всичко е забравено. Самият той не се интересувал повече от съкровището. То само му напомняло за едно старо престъпление, за което се сещал със страх от време на време. Сега на сцената отново излезли старите му съучастници, които искали да го изнудват. Питал се какво да прави?
Нямало друг изход, освен да се подчини. У него се събудила и старата алчност и той започнал отново да тормози доведената си дъщеря. Не минавал и ден без мъчителните за Аврелия въпроси. Животът й станал непоносим. Тя искала да живее нормално, но не й позволявали.
Към постоянния тормоз се прибавила и отвратителната любов на Брежак. Не си заслужава да говорим за нея. По това време се появил и Рудолф, който станал най-омразният съперник на Брежак за сърцето на доведената му дъщеря.
Единственият изход за жертвата останало бягството. Към това я насърчил Вилхелм, синът на приятеля му от Шербург, който той бил принуден да приема в дома си. Вдовицата Ансивел пазела сина си в резерв. Той успял да стане доверител на Аврелия. Много умно се сближил с бъдещата изгодна партия за женитба. Мечтаел тя да го обикне и й предложил подкрепата си, като й обещал да я заведе в Южна Франция.
Дошъл 26 април.
Интересно е какво са правели и къде са се намирали актьорите в драмата, която предстояло да се разиграе. Госпожицата била щастлива, че ще се избави от затвора си и се съгласила да пие чай с втория си баща в сладкарницата на булевард Осман. Видяхме, че срещата с Марескал завърши със скандал. Брежак я отвел след това обратно у дома, но тя избягала и настигнала Вилхелм Ансивел на гарата.
Вилхелм преследвал двойна цел. От една страна, да излъже Аврелия, а от друга, да участва в един обир под ръководството на мис Бакфийлд, в чиято банда участвувал. Нещастната англичанка не подозирала, че е замесена в драма, за която няма представа.
На сцената излизат Жодо и братя Лубо. Те действат прикрито и Вилхелм и майка му не знаят, че те са станали техни съперници при разгадаване на тайната. Тримата бандити внимателно проследили Ансивел и знаели всичките им планове. Намерението им било да отвлекат Аврелия и на всяка цена да научат всичко от нея.
Идва действието във вагон № 5. В единия му край са се настанили мис Бакфийлд и де Лемези, а в другия Аврелия и Вилхелм. Марескал погрешно смяташе, че братя Лубо са били в едно от купетата. Двамата братя и Жодо са скрити в тъмнината на четвърти вагон. Разбираш ли, Марескал?
— Да, отвърна комисарят.
— Влакът заминава. В два часа пристига на гара Ларош. Настъпва моментът за действие. Тримата маскирани престъпници тръгват да изпълнят предварителния си план. В първото купе виждат двама заспали пътници. Изпод завивката на единия от тях се показва кичур руса коса. Жодо и единият от братята ги нападат, а третият пази. Баронът е зашеметен и вързан, а жената се съпротивлява. Жодо я хваща за гърлото и едва тогава забелязва грешката си. Разбира, че това не е Аврелия, а друга дама. Тримата тръгват към другия край на вагона. Вилхелм е чул подозрителния шум от борбата и е нащрек. Вижда нападателите и стреля два пъти с пистолета си. Те падат убити, а Жодо избягва.
— Разбра ли грешката си Марескал? Всички свеждахме изводите си до външните факти и смятахме, че убитите са жертва, а бегълците — убийци. Не допускахме, че може да е обратното: нападателите да са тези, които са убити от защитаващите се. Единственото правилно решение за Вилхелм е било да избяга от мястото на събитията. Един касоразбивач не позволява правосъдието да се намесва в работата му. При евентуално разследване тъмните страни от живота му биха могли да излязат наяве. Затова той не се колебал и като споделил пред спътницата си за скандала, който може да избухне около нея и Брежак, я убедил да избягат. Уплашена и безпомощна, ужасена от гледката на двата трупа, тя се подчинила. Вилхелм насила й нахлузил престилката и маската. Той също се маскирал и взел всички куфари, за да не остави следи след себе си. Видях ги как хукнаха през коридора, където се сблъскаха с контрольора и след кратка борба избягаха.