Един час по-късно, след изтощителното преследване, Аврелия беше арестувана и затворена на гарата. Там тя се сблъска с Марескал.
Обратът на събитията настъпи с моята поява.
Раул стана и направи жест, сякаш излиза на сцената.
— Крайно време беше и аз да се появя като герой в тази драма — усмихна се той. — Сигурен съм, че и ти се радваш, Марескал, като виждаш, че от тази тълпа от престъпници се появява един честен човек. Той застава в защита на невинността, която има красиви зелени очи. Щом се появява барон де Лемези, събитията започнаха да се развиват нормално и представлението завършва със смях и добро настроение.
Раул отново се разходи наоколо и се наведе над младото момиче:
— Защо плачете, Аврелия? Всичко свърши и дори Марескал се прекланя пред невинността ви. Не плачете, аз се явявам на сцената винаги в решителния момент. Не ни остава нищо друго, освен да си отидем, преди да са дошли тримата юначаги и преди пехотният полк да обгради къщата. Ти няма да попречиш на госпожицата да си отиде свободно, нали Рудолф? Ела, Аврелия!
Тя се приближи плахо към Раул, чувствувайки, че сражението още не е спечелено. Не се излъга. Марескал се изправи неумолим на прага на вратата, а Брежак застана до него. Двамата се съюзиха срещу общия противник, който ги беше победил.
Раул се приближи към тях и без да обръща внимание на Брежак, каза на Марескал:
— Животът понякога е по-сложен, отколкото изглежда. Опитах се да ти обясня фактите такива, каквито са. Сега ти знаеш, че Аврелия д’Астьо е невинна. Пусни я да си върви.
Марескал вдигна категорично рамене.
— Никога.
— Не се противопоставяй, Марескал. Виждаш, че не се шегувам. Искам едно от теб, да признаеш грешката си.
— Моята грешка?
— Да, защото тя не е убивала и не е била съучастница, а жертва.
Комисарят се засмя злобно.
— Щом не е убивала, защо бяга? Разбирам бягството на Вилхелм, но нейното? Какво спечели от това и защо после нищо не призна? Освен думите й в началото, че иска да говори със съдията, тя пазеше пълно мълчание.
— Заслужаваш шестица, Марескал — призна Раул. — Възражението ти е сериозно. Аз също се озадачавах от нейното мълчание. Едва тук, в тази къща, успях да реша задачата. Моля да ми простите, че докато боледуваше, претърсих вещите й. Наложиха го обстоятелствата. В едно от последните писма на майка й, която не е таила илюзии за Брежак, пише: „Аврелия, каквото и да стане, каквото и да е поведението на втория ти баща, никога не го обвинявай. Дори да е виновен, ще те моля да го защитиш. Аз съм носила неговото име. Не забравяй никога това.“
Марескал възрази:
— Но тя не е знаела за престъплението на Брежак. Дори да й е било известно нещо, то няма връзка с нападението в бързия влак. Очевидно е, че Брежак не е замесен в него.
— Не е вярно, забравяш Жодо.
— Каква е връзката му с него в конкретния случай?
— Разгадаването й ми излезе доста скъпо. Срещу солидна сума майката на Вилхелм, която открих в Париж, ми даде писмена декларация, която обяснява всичко. Синът й споделил пред нея, че в купето на бързия влак, изправен до труповете на двамата братя, Жодо със свалена маска се заканил на Аврелия: „Ако кажеш и дума за мен на полицията и бъда арестуван, ще разкажа за едно минало престъпление. Трябва да знаеш, че Брежак уби дядо ти д’Астьо“. Тази заплаха е била тежък удар за Аврелия, но я накарала да мълчи. Казвам ли истината, госпожице? Тя промълви:
— Да, такава е цялата истина.
— Разбра ли, Марескал, че възражението ти е неоснователно? Мълчанието на жертвата е още едно доказателство за нейната невинност. За втори път настоявам да я пуснеш да си върви.
— Не — каза Марескал, като удари силно с крак.
— Защо?
Гневът на комисаря избухна внезапно.
— Искам да предизвикам скандал, за да си отмъстя. Искам всички да узнаят за бягството й с Вилхелм, за арестуването й, за престъплението. Искам да я покрия със срам и позор! Тя ме отблъсна и сега трябва да плати. Брежак също трябва да плати. Ти беше достатъчно глупав, за да ми дадеш фактите, които ми липсваха. Брежак, а заедно с него и малката са в ръцете ми. Жодо — също. Цялата банда е разобличена и нито един няма да ми се изплъзне. Аврелия ще получи това, което й се пада.