Марескал бълнуваше от гняв, важно изпъчен пред вратата.
Раул взе от масата листчето, което беше извадено от бутилката, и го подаде на комисаря:
— Вземи го, приятелю. Сложи си го в рамка и го закачи над леглото.
— Подигравай се колкото искаш — изръмжа Марескал. — Ти също си в ръцете ми. Още от началото си създаде много проблеми с проклетото си огънче. Но сега ще ти дам на тебе едно огънче. С него ще можеш цял живот да пушиш в каторгата, където ще те изпратят. Оттам идваш и там ще отидеш. Мислиш, че не знам кой си и не мога да те разоблича? Аврелия, погледни любимия си, ако искаш и си спомни за царя на мошениците. Бившият благородник де Лемези не е друг, а…
Той прекъсна тирадата си. На вратата се звънеше. Нямаше кой друг да е, освен Филип и двамата юначаги. Марескал потри ръце и въздъхна с облекчение.
— Мисля, че си загубен, Люпен… какво ще кажеш?
Раул наблюдаваше Аврелия внимателно. Споменатото име на Люпен изглежда не й направи впечатление. Тя със страх се вслушваше в шума, който идваше отвън.
— Мила госпожице — каза той, — изглежда доверието ви към мене все още не е пълно. С какво, дявол да го вземе, може да ви уплаши въпросният полицай Филип?
Той отвори прозореца и се обърна към някой, който навярно беше долу на тротоара:
— Вие сте Филип от дирекцията, нали? Елате без здравеняците, които са с вас, за да можем да си кажем нещо насаме. Нали ме познавате? Аз съм барон де Лемези, а Марескал ви чака с нетърпение.
Той затвори прозореца и каза:
— Сметката е правилна. От едната страна са четирима, и трима — от другата — вместо двама Филип беше взел със себе си още един полицай. Не броя Брежак, защото той престана да проявява интерес към събитията. Това означава седем души, които лесно ще ми видят сметката. На госпожицата със зелените очи също.
Аврелия се усмихна пресилено, но не можа да промълви нищо, освен няколко неразбираеми думи.
Марескал чакаше при стълбата. Вратата на преддверието беше отворена и се чу тропот от множество крака. След няколко мига комисарят имаше до себе си шестима души, които бяха готови да изпълнят заповедите му. Той им даде тихо някакви указания и се върна със самодоволно лице.
— Няма да има излишна съпротива, нали бароне?
— Естествено, идеята да избия и седмината не е по вкуса ми.
— Значи ще ме последвате доброволно?
— Ако наредите, до края на света.
— Без условия, разбира се?
— Не, имам едно условие. Искам да закуся.
— Съгласен съм, но със сух хляб и вода като куче — пошегува се жлъчно Марескал.
— Не, предпочитам шантилски сладки и аликантско вино, с които предпочиташ да закусваш ти.
— Какво каза? — попита Марескал с изненада и безпокойство.
— Много е просто. Ти ще ме поканиш на чай и аз ще приема, без да се двоумя. Нали имаш среща в пет часа?
— Среща ли? — все по-объркан попита Марескал.
— Да, разбира се… спомни си. Нали ще бъде в гарсониерата ти на улица Дюплак, където всеки ден посрещаш и тъпчеш със сладки и вино жената на твоя…
— Мълчи! — пошепна побледнял Марескал. Цялата му самоувереност изчезна.
— Защо да мълча? — попита Раул наивно. — Нали ме каниш или не искаш да ме представиш на…
— Мълчи, дявол да те вземе — повтори Марескал.
Той се върна обратно при хората си, повика Филип настрана и му каза:
— Почакай един момент, Филип. Трябва да уредим някои подробности, преди да го арестуваме. Отведи за малко хората си, за да не слушат за какво ще си говорим.
Той затвори вратата, върна се при Раул и му прошепна, за да не чуят останалите:
— Какво искаш да постигнеш с това?
— Абсолютно нищо.
— Тогава защо се интересуваш? Откъде знаеш…
— Адреса на гарсониерата и името на приятелката ти ли? Не представляваше никаква трудност да проуча личния ти живот и да науча къде и кой приемаш. Трябва да призная, че имаш вкус — полумрак, цветя, сладки вина, дълбоки и меки дивани… Истински Фолибержер, нали Марескал?
— Нямам ли право на подобни неща? Каква връзка има всичко това с арестуването ти?
— Не би имало никаква връзка, ако не беше допуснал глупостта да държиш в своя любовен храм писмата на дамите, които го посещават.
— Ти си лъжец!
— Ако лъжех, лицето ти нямаше да е толкова бледо.
— Говори ясно какво знаеш.
— В ъгъла има един шкаф, а в него една касетка. В нея има чудесни писма, завързани с цветни лентички. Те са достатъчни, за да компрометират две дузини светски дами, чиято страст към красивия Марескал е изразена без никакво стеснение. Ако искаш, мога да цитирам: Жената на прокурора Б… госпожица X… и най-вече достойната, макар и попрезряла, но представителна съпруга на…