Когато излязоха от къщата, Раул чу изстрел на горния етаж. Той се обърна към Аврелия, която явно не беше доловила нищо:
— Автомобилът е вдясно. В него е дойката ми, за която ви говорих. Идете там, а аз трябва да се върна горе за малко. Само няколко минути и ще ви настигна.
Докато тя се отдалечаваше, той бързо изтича по стълбите.
В стаята, проснат на едно канапе, Брежак агонизираше. До него стояха слугата му и Марескал. Вълна от кръв плисна от устата му и той не мръдна повече.
Трябваше да предположа какво ще направи — прошепна Раул. — Оставката, заминаването на Аврелия… Бедният, плати дълговете си.
Той се обърна към Марескал:
— Оправи се със слугата и телефонирай да ти изпратят лекар. Нека да не се разчуе веднага за самоубийството. Аврелия не трябва нищо да узнае. Ако я търсят, ще кажеш на полицията, че се намира в провинцията на гости у приятелка.
Марескал го хвана за ръката.
— Признай, че ти си Арсен Люпен!
— Ето че професионалното ти любопитство взема връх — каза Раул.
Той обърна лицето си към Марескал и подигравателно се засмя:
— Ти го каза, дебелако.
Раул бързо слезе по стълбите и забърза към колата. Видя, че Аврелия се беше настанила до старата му дойка. Той хвърли внимателен поглед наоколо и попита:
— Не видяхте ли някой да се навърта около колата?
— Не, отвърна старата жена.
— Сигурна ли си? Може би си забелязала двама мъже, единият малко пълен, а другият има превръзка на ръката си?
— Да, наистина! Двама мъже, които приличат на описаните, се разхождаха по тротоара в долния край на улицата.
Раул излезе от колата и забърза в указаната посока. Близо до черквата Сен Филип той настигна двамата типове. Потупа ги по рамото и весело им каза:
— Вие двамата сте били приятели, не знаех. Как си Жодо, а ти Вилхелм Ансивел?
Те се обърнаха изненадани. Жодо го позна.
— Вие сте онзи тип от Ница! Казах на Вилхелм, че именно вие придружавахте преди малко Аврелия.
— Аз съм и онзи тип от Тулуза — обърна се Раул към Вилхелм.
Той замълча за малко и продължи:
— Какво търсите насам момчета? Къщата на Брежак ли наблюдавате?
— От два часа се навъртаме насам — отвърна нахално Жодо. — Пристигането на Марескал, шетането на полицията, заминаването на Аврелия, всичко видяхме. Предполагаме, че вие сте в течение на цялата история и се опитвате да я използвате в свой интерес. Бягате с момичето, докато Брежак се разправя с Марескал. Без съмнение това ще доведе до оставка и арест…
— Брежак се самоуби — прекъсна го Раул.
Жодо подскочи от изненада.
— Брежак е мъртъв!
Раул ги отведе по-близо до църквата.
— Слушайте ме внимателно и двамата. Забранявам ви повече да се месите в тази работа. Жодо, ти уби стария д’Астьо, мис Бакфийлд и причини смъртта на братята Лубо. Това е достатъчно, за да отидеш на гилотината. Вилхелм, ти трябва да знаеш, че майка ти ми продаде за голяма сума пари всичките си тайни. Обещах й да не те закачам, но само що се отнася до миналото. Ако започнеш отново, няма да се колебая да ти счупя и другата ръка или да те предам на Марескал.
Объркан, Вилхелм беше готов да отстъпи, но Жодо реши да се съпротивлява.
— Искате да кажете, че цялото съкровище остава за вас? Раул вдигна рамене.
— Значи още вярваш в съкровището, приятелю?
— Вярвам, разбира се, и ми дотегна през тези двадесет години все някой да иска да ми го отнеме.
— Да ти го отнема? Би трябвало най-напред да си сигурен, че съществува и точно къде се намира това богатство.
— Аз не знам нищо, но малката знае. Ето защо…
— Искаш сигурно да делим? — попита Раул през смях.
— Не е необходимо. Ще успея сам да взема своята част и толкова по-зле за тези, които ще се опитат да ми попречат. Държа в ръцете си повече козове, отколкото мислите. Сбогом, предупредих ви.
Раул ги изгледа как се отдалечават. Срещата му беше много неприятна.
На другия ден на обяд Аврелия се събуди в една светла стая, от чиито прозорци се виждаше катедралата на Клермон Феран. Тя беше настанена в стар пансион, преустроен в санаториум. Разположението му беше много подходящо, за да й осигури убежище и окончателно възстановяване на здравето.
Младото момиче прекара в него няколко спокойни седмици, без да разговаря с никого, освен със старата дойка на Раул. Разхождаше се в парка и по цели часове мечтаеше. Очите й шареха по склоновете на планината Пюй де Дом, която започваше от възвишенията около Роая.