Раул се чудеше все повече и повече, докато не възвърна хладнокръвието си. Какво правеше тук красавецът и какво му даваше това извънредно самочувствие? Не се ли случва често самоувереността на такива хора да произлиза от желанието да скрият нещо под бляскава външност? Как да забрави, че Марескал беше следил мис Бакфийлд през целия следобед, че беше я дебнал преди заминаването й, че се е намирал в съседния вагон в момента, когато се е подготвяло престъплението? Точно оттам се бяха появили престъпниците. Първият бандит беше успял да избяга през входа, който съединяваше двата вагона. Не беше ли той лицето, което се надуваше и командуваше тук?
Вагонът се бе изпразнил. Освен кондуктора не остана никой. Раул се помъчи да заеме мястото си, но му попречиха.
— Защо, господине! — каза той, сигурен че Марескал няма да го познае. — Аз бях тук и искам да се върна обратно.
— Не, господине — отвърна Марескал, — всяко място, където е било извършено престъпление, принадлежи на правосъдието и никой не може да отиде там без разрешение.
Кондукторът се намеси:
— Този пътник беше една от жертвите на нападението. Те го бяха вързали и ограбили.
— Съжалявам — каза Марескал, — но нарежданията са изрични.
— Чии нареждания? — запита раздразнен Раул.
— Моите.
Раул кръстоса ръцете си.
— С какво право заповядвате? Обяснявате ми закона с дързост, която другите търпят, но аз не мога да понасям.
Хубавецът подаде картата си, заявявайки отсечено с тържествен глас:
— Рудолф Марескал, комисар в отделението за международни издирвания към вътрешното министерство.
Видът му искаше да каже, че пред подобни титли всички трябва да се преклонят. И добави:
— Ако взех работата в ръцете си, то е защото правата ми позволяват това и имам съгласието на началника на гарата.
Слисан Раул се овладя донякъде. Името Марескал, на което не беше обърнал внимание, внезапно извика в паметта му смътния спомен за някакви случаи, при които комисарят бе проявил голяма способност и проницателност. При тази ситуация щеше да бъде абсурдно да упорства.
„Грешката е моя — помисли си той. Вместо да се занимавам с англичанката и изпълня последната й воля, губя времето си в сантименталности по маскираното момиче. Ще те пипна хубавецо и ще узная как е възможно да си в същия влак, и то тъкмо навреме, за да се заемеш с една работа, в която героините са именно днешните две красиви жени. Дотогава ще се измъкна тихо.“
С тон на уважение, сякаш беше респектирай от високия пост на Марескал, той каза:
— Извинете, господине. Макар че прекарвам времето си повече извън Франция, известността ви е стигнала и до мен. Спомням си една история с обици…
Марескал зае важна поза.
— Да, обиците на княгиня Лаурентини — каза той. — Не беше лошо наистина. Но днес ще се справя още по-добре. Признавам, че още преди пристигането на полицията бих искал да доведа издирванията дотам, че…
— Дотам — одобри Раул, — че на тези господа да остане да направят само заключението. Имате пълно право и аз ще продължа утре пътуването си, ако присъствието ми ви е необходимо.
— Ще бъде много полезно и ви благодаря за това. След като разказа каквото знаеше, кондукторът си отиде.
През това време вагонът беше изваден на странична линия и влакът замина.
Марескал се впусна в разследването си. С явното намерение да отстрани Раул, комисарят го помоли да отиде до гарата и да потърси плат за покриване на труповете. Раул слезе с готовност. Тръгна покрай вагона и се повдигна на пръсти до третия прозорец на коридора.
— Както си мислех — каза си той. — Красавецът иска да бъде сам.
Марескал беше повдигнал тялото на младата англичанка и беше разтворил мантото й. На кръста й висеше малка чантичка от червена кожа. Той откачи каишката, взе чантичката и я отвори. В нея имаше книжа, които зачете веднага.
Раул, който го гледаше в гръб, не можеше да види по лицето му как реагира на прочетеното и тръгна мърморейки:
— Напразно бързаш приятелю, ще те пипна, преди да си стигнал целта. Книжата са ми завещани и друг няма право върху тях.
Той изпълни задачата и се върна заедно с жената и майката на началника на гарата, които се готвеха да бдят през нощта над починалите. От Марескал разбра, че в горичката са обкръжени двама души, които се крият в храсталака.
— Има ли други сведения? — попита Раул.
— Нищо — отговори Марескал, — освен че единият от двамата накуцвал, а зад него е намерен ток от обувка, закачен между два корена. Токът е от дамска обувка.