— Всички пълни финансови отчети на компанията ми — отговаря тя. — За последните десет фискални години. Не смейте да споменавате пред федералните, че са у вас. И определено не го споменавайте пред откаченото ми семейство. Но ми кажете, ако имате нужда от още нещо.
— Аз… Да, непременно — обещавам. — Благодаря ви, госпожице Бодет.
— И не забравяйте какво ми предложихте — добавя тя. — Ако откриете нещо… нещо необичайно, за което смятате, че може да заинтригува федералните власти, ще уведомите адвоката ми и мен самата. Ясна ли съм?
— Напълно — потвърждавам и осъзнавам, че говоря на въздуха.
Затворила е. Няма значение.
Току-що съм направил огромна крачка напред — получил съм документи, които може да ми помогнат да разбера какво става в семейство Нийдъм, данни, които са способни да хвърлят известна светлина върху…
Засилващ се хор от сирени отклонява вниманието ми и аз поглеждам в огледалото за обратно виждане, където святкат сините светлини. Заедно с всички останали шофьори отбивам колкото може по-вдясно, което не е никак лесно в такова задръстване.
И все пак на пътя се отваря тясна пролука.
Отново поглеждам в огледалото с очакването да видя една-две полицейски коли, може би линейка или пък автомобил на щатската полиция.
Нищо подобно обаче не се задава насам.
Идва конвой от високопроходими джипове хъмвита на Националната гвардия и камиони с ремаркета. Водят три хъмвита с включени червени и сини светлини над предното стъкло.
Преброявам двайсет превозни средства, които се изнизват покрай мен и продължат към сърцето на Ню Орлиънс.
Вече не съм щастлив.
Ужасен съм от мисълта какво може да се случи през няколкото дни до Марди Гра и съм смразен от мисълта, че дори и с подаръка от информация, който току-що получих, ще закъснея фатално.
Натискам клаксона и се връщам на платното, където отново засядам в задръстването.
Глава 42
Кой би предположил, че няколкостотин страници счетоводни данни могат да бъдат вълнуващи?
В момента, в който прекрачвам прага на дома си, отварям деветдесетдоларовата бутилка вино „Кот дьо Рон“, която си пазех за специален случай. Наливам си една чаша. После се тръшвам пред кухненската маса, включвам лаптопа и започвам да преглеждам числа.
Нека да поясня: аз не съм съдебен счетоводител. Изобщо.
Знам обаче как би трябвало да изглеждат счетоводните документи на един ресторант. Имам прилични познания за средните цени на едро за всякакви хранителни продукти, наясно съм какви са обичайните заплати в бизнеса и какви са средните нива на печалба.
Точно затова три часа и също толкова чаши вино по-късно се чувствам адски обезсърчен. Прочел съм задълбочено всеки ред. Пресметнал съм всяка колонка. И всичко излиза чисто. Нищо не ми привлича вниманието.
Ако Дейвид — или Били, или Емили, или който и да е друг от семейството — раздува разходи и отклонява по няколко долара всеки месец към терористична организация, то не е оставил следи в счетоводните отчети.
С отвращение и нова чаша вино в ръка цъквам върху таблицата, в която са изброени благотворителните преводи на семейство Нийдъм, подлежащи на деклариране пред данъчните власти.
Както и очаквах, схемата на плащанията е много сложна. Преди няколко години помагах на щатската полиция на Луизиана в голям случай с присвояване на средства, затова знам, че този вид парични преводи се прави с цел намаляване на данъците и е напълно законен.
Друг път обаче благотворителността е метод, който престъпниците използват, за да скрият съмнителни трансакции или да изперат мръсни пари.
И така, гмуркам се в океана от цифри и проверявам изчисленията по три пъти. Отнема ми плътно два часа. И тук обаче всичко изглежда напълно чисто. По дяволите.
Сигурен съм, че трябва да има нещо, затова отново се връщам на най-горния ред на таблицата и започвам да проверявам списъка с благотворителни организации, на които са превеждани пари, търсейки какъвто и да било признак за нередност.
Според таблицата няколко десетки неправителствени организации са се възползвали от щедростта на семейство Нийдъм през последните години. И не са само кухни за бездомници и хранителни банки, както би могло да се очаква от ресторантьорски род. В списъка присъства и организация, която предлага курсове по програмиране за ветерани от армията. Има друга, която се занимава с инициативи за ограмотяване на деца в общинските училища в града. И трета, за която, ако съдя по името „Кресънт[11] Кеър“, предполагам, че се занимава със субсидирани медицински грижи и други услуги за по-бедните жители на Града на полумесеца.