— Нали ти казах, човече. Казах ти всичко, което…
— Глупости! — изкрещявам. — Колко платформи и трактори ще използват? Коя част на града ще ударят? Кой парад? Кога?
Той започва да си дъвче устната. За момент решавам, че е преосмислил ситуацията и иска да ми помогне. Може би просто задавам грешните въпроси.
— Дай ми имена тогава — почти му се примолвам. — Да започнем оттам. Кой друг беше в екипа?
— Арийските братя дойдоха от други места. От целия щат. Знам ги само с бойните им имена.
— Спомена, че е имало и други. Те кои са?
Ангъс се изхрачва през парапета към мастилената вода на канала.
— За циганите и тюрбаните ли говориш? Никаква идея нямам. Не говоря с животни. Имаше дори един проклет руснак, представяш ли си? Имаше и очилати умници — със сигурност по-умни от теб, ченге.
Яростта ме завладява. Посягам и сграбчвам този задник за изпотената, изплескана с кръв тениска и го дръпвам рязко.
— Чуй ме сега, боклук мръсен — изръмжавам. — В най-добрия случай те чака обвинение в нападение с цел нанасяне на телесна повреда и участие в заговор за извършване на терористичен акт. Присъдите варират от трийсет и пет години до доживотна без право на предсрочно освобождаване. Виждаш ли ченгетата, които идват насам? Не идват да ти помогнат. Но аз бих могъл, ако ти помогнеш на мен. Познавам няколко добри адвокати в града. И няколко отстъпчиви съдии. Схващаш ли какво ти казвам? Та, ако не искаш да умреш в затвор с максимално ниво на сигурност, аз съм ти единствената надежда.
Изглежда, че думите ми най-сетне стигат до мозъка му.
— „Свети кръст“ — изломотва Ангъс.
— Какво значи това? — питам. — Някакъв код ли е? Нещо религиозно?
— „Свети кръст“ е място — почти проплаква той. — Там трябваше да се съберем тази нощ. Една барака на ъгъла на „Флъд“ и „Дофин“.
Нощна сбирка. В опасна част на града. В изоставена къща.
Определено звучи като среща на терористична клетка в най-новата тайна квартира.
И не е изключено тази среща да се провежда в момента!
Блъсвам Ангъс на земята и хуквам към колата.
„Свети кръст“ е квартал в Девети долен район. Няма и десет километра дотам. Ако извадя късмет — да, знам, едва ли, — мога да стигна за петнайсет минути.
Дърпам дръжката, отварям широко вратата на автомобила… и мигновено ослепявам от двете хиляди лумена на полицейския прожектор.
Чувам свистене на гуми, отваряне на други врати и тропот на крака по земята.
— ФБР! — крещи някой. — Не мърдай! Вдигни си проклетите ръце!
Глава 65
Понякога съм дръзко копеле. Но глупак не съм.
Спирам и вдигам „проклетите си ръце“ във въздуха.
После изкрещявам:
— Подранихте с десет минути!
Не последва отговор от събралите се пазители на реда. Очите ми обаче започват да свикват с ослепителната светлина. Сигурно така се чувстват рокзвездите на сцената. Пред тесния мост в груб полукръг са спрени пет черни джипа. Около мен пък са се наредили абсурдно голям брой федерални агенти.
Един от тях е специален агент Маркъс Морган. Прегърбен е, а раменете му са отпуснати. Изражението му може да се опише с три думи: изморен като куче.
Когато вижда Ангъс, завързан с тиксо и съборен на земята, притворените му очи се окръглят от изненада.
— Мили боже, Руни — възкликва той. — В съобщението ти до Бюрото пишеше, че разпитваш заподозрян, а не го пребиваш до…
— Пратете тактически отряд в „Свети кръст“! — прекъсвам го. — Веднага! И специален отряд, подкрепления по въздуха, сапьори и екип по химически оръжия. Ангъс току-що ми каза къде се състои срещата тази нощ. На ъгъла на „Дофин“ и „Флъд“.
Не очаквам Морган да се разскача от радост. Мислех си обаче, че ще направи нещо повече от това да стои, да си разтрива слепоочията и да чеше наболата си брада.
— Така ли? — пита той. — Не думай. — После се обръща към колегите си. — Ей, чухте ли? Инспектор Волфганг Пук[17] разнищи случая.
Обидата не я и отчитам. Но сарказмът му ме вбесява.
— Мислиш, че е смешно? — крясвам му. — Това е ключът, който ни трябва, за да спрем атаката на Марди Гра!
Той въздъхва и извива шия наляво и надясно, като че ли се опитва да отпусне мускули и сухожилия, схванати от няколко безсънни нощи.
— Руни, чуй се само — отговаря той с неестествено спокоен глас. — Измъчвал си някакъв скапан нацист и той ти е сервирал някаква нелепа лъжа. Няма да пращам всичко живо където и да било за подобна следа. Не и когато тя противоречи на информацията, с която аз разполагам. И не и когато всичките ми ресурси са разпределени без остатък.