Д-р Навио бе озадачен. Ако тя е знаела това, преди да се оженят, то сигурно е била наясно, че повечето от хората в неговото състояние са стерилни. Защо тогава ще се омъжва за него, след като знае, че той не би могъл да я дари с деца? Сетне осъзна, че Марсау изобщо не бе рядко изключение от модела, по който се развява болестта. Не съществуваха никакви изключения. Лицето на Навио почервеня. Онова, което предстоеше да им каже Говорителя, бе немислимо.
— Новиня е знаела, че Марсау ще умре — продължи Говорителя. — Знаела е също, че още преди да се оженят, той е бил абсолютно, напълно стерилен.
Необходимо бе известно време, за да бъде осъзнато казаното. Ела се почувства така, сякаш вътрешните й органи се топяха. Усети, без да обръща шава, че Миро се бе напрегнал, че лицето му беше побледняло.
Говорителя продължи въпреки надигащия се в аудиторията шепот.
— Видях генетичните прегледи. Маркос Мария Рибейра не е ставал никога баща. Съпругата му е имала деца, ала те не са били от него и той го е знаел, а и тя е знаела, че той знае. Това е било част от сделката, която са сключили, когато са се оженили.
Шепотът премина в мърморене, ропотът — в оплаквания, а когато шумът достигна върха си, Куим скочи на крака и извика, изкрещя на Говорителя:
— Майка ми не е прелюбодейка! Ще те убия за това, че я наричаш курва!
Последната му дума увисна във въздуха. Говорителя не отговори. Само изчака, без да сваля поглед от пламналото лице на Куим. Докато най-накрая Куим осъзна, че той, а не Говорителя, бе изрекъл думата, която продължаваше да кънти в ушите му. Запъна се. Погледна майка си, която седеше до него на земята, ала вече не така изправена, а някак отпусната, вгледана в треперещите ръце в скута си.
— Кажи им, мамо — рече Куим. Гласът му прозвуча по-умолителен, отколкото бе възнамерявал.
Тя не отговори. Не каза и думица, не го погледна. Ако не бе тъй заблуден, би си помислил, че треперещите й ръце са признание, че бе засрамена, сякаш Говорителя бе изрекъл онази истина, която сам Бог би казал, ако Куим го помолеше. Спомни си как отец Мато обясняваше мъките в ада: Господ заплюва прелюбодейците, защото те се подиграват със силата на сътворението, което е споделил с тях, те не притежават у себе си повече божественост от една амеба. Куим усети вкуса на жлъчка в устата си. Онова, което Говорителя казваше, бе истина.
— Мамае — рече високо и подигравателно той, — куем фоде пра фазер-ме?22
Хората ахнаха. Олядо веднага скочи на крака, свил пестници. Новиня реагира чак тогава, протегна ръка, за да попречи на Олядо да удари брат си. Куим дори не забеляза, че Олядо бе скочил в защита на майка им; единственото, което го занимаваше, бе, че Миро не го бе сторил; значи Миро също смяташе, че е истина.
Куим въздъхна дълбоко, обърна се и за миг изглеждаше объркан; сетне си проправи път през тълпата. Никой не го заговори, макар всички да го изгледаха. Ако Новиня бе оспорила обвинението, щяха да й повярват, щяха да малтретират Говорителя, че бе обвинил дъщерята на Ос Венерадос в такъв грях. Ала тя не го отрече. Изслуша как собственият й син я обвинява най-неприлично, а не отвърна нищо. Значи бе вярно. Сега вече всички слушаха като омаяни. Малцина се тревожеха. Просто искаха да узнаят кой е бил бащата на Новинините деца.
Говорителя тихо продължи разказа си:
— След като родителите й са починали и преди да се родят децата й, Новиня е обичала само двама души. Пипо е бил като неин втори баща. Бил е опората на живота й; за няколко кратки години тя е разбрала какво означава да имаш семейство. Сетне той е умрял и Новиня е била убедена, че тя го е убила.
Хората, които седяха близо до семейството на Новиня, видяха как Куара коленичи пред Ела и я попита:
— Куим защо е толкова ядосан?
Ела отвърна тихо:
— Защото папай всъщност не е наш баща.
— Аха — рече Куара. — Говорителя ли ни е баща сега?
В гласа й се таеше надежда. Ела й изшътка.
— В нощта, когато е починал Пипо — продължи Говорителя, — Новиня му е показала нещо, което е открила, нещо, свързано с Десколадата и с начина, по който въздейства на растенията и на животните в Лузитания. Пипо е видял в нейната работа повече от самата нея. Той се втурнал към гората, където го чакали прасенцата. Може би им е казал какво е открил. Може би те само са се догаждали. Но Новиня се е винила за това, че му е показала тайна, заради чието опазване прасенцата са били готови да убият.