— Мога да си купя друго яке.
— Както казах, голям сладур си.
Отново го целуна.
— Извинявайте, че прекъсвам този трогателен момент.
Гейдж влезе с разрошени от вятъра тъмни коси и циничен израз на зелените си очи. Сложи стека бира, който носеше в хладилника и си взе една.
— Моментът свърши — заяви Сибил. — Жалко, че изпусна най-вълнуващата част.
Той отвори кутията.
— Ще има още предостатъчно такива, докато всичко приключи. Добре ли си? — обърна се той към Фокс.
— Да. Скоро няма да си пусна диска с „Птиците“, но иначе всичко е наред.
— Кал каза, че Лейла не е пострадала.
— Не, добре е. Преоблича се горе. Поизцапахме се.
Сибил срещна погледа на Фокс и сви рамене.
— Е, ще отида да я нагледам и ще ви оставя да си поговорите по мъжки.
Гейдж я проследи с поглед, докато излизаше.
— Секси, както винаги. — Отпивайки голяма глътка, той седна срещу Фокс. — Заглеждаш ли се по нея?
— Какво? По Сибил? Не. — Бе оставила след себе си аромат, осъзна Фокс, който бе и загадъчен, и примамлив. Но… — Не. А ти?
— Гледането е безплатно. Страшно ли беше днес?
— Виждал съм и по-страшни сцени. Главно материални щети. Може би някоя и друга рана и драскотина. — Всичко в него се стегна. — Щяха да я обезобразят, Гейдж, ако не се бях озовал там. Нямаше да успее да се скрие вътре навреме. Не се спускаха към колите или сградите. Бяха устремени право към нея.
— Можеше да е всеки от нас. — Гейдж остана замислен за миг. — Миналия месец изплаши Куин, когато беше сама във фитнес клуба.
— Напада жените — кимна Фокс, — особено когато някоя от тях е сама. Изхожда от предположението… от погрешното предположение, че сама жена е по-уязвима.
— Не съвсем погрешно. Нашите рани зарастват бързо, но не и техните. — Гейдж се оттласна назад на стола си. — Няма начин да опазим три жени, докато търсим начин да убием стар и силно разгневен демон. Освен това имаме нужда от тях.
Фокс чу входната врата да се отваря и затваря и се завъртя на стола си към Кал, който влезе, натоварен с пакети готова храна.
— Бургери, филе… — каза Кал, остави ги на плота и изпитателно се вгледа във Фокс. — Добре ли си? А Лейла?
— Единственият пострадал е горкото ми кожено яке. Как е навън?
Кал си взе бира и седна при приятелите си. Сивите му очи издаваха хладен гняв.
— Десетина счупени прозореца на Главната и тройна катастрофа до площада. Няма сериозно ранени този път. Кметът и баща ми повикаха хора да разчистят. Шериф Хоубейкър взема показания.
— И ако всичко върви както обикновено, след няколко дни никой няма да помни. Вероятно така е по-добре. Ако подобни неща оставаха в съзнанието на хората, Холоу щеше да се превърне в град на призраци.
— Може би така щеше да е по-добре. Не ми излизай със стария местен патриотизъм — обърна се Гейдж към Кал, преди той да каже нещо. — Това е просто място, точка на картата.
— Но обитавано от хора — възрази Кал, въпреки че нямаше смисъл да спорят. — Тук има семейства, фирми и домове. И е нашият град, по дяволите. Туис, или с каквото и име да го наричаме, няма да го завладее.
— Не ти ли хрумва, че много по-лесно щяхме да го надвием, ако не се тревожехме за трите хиляди жители на Холоу? — сопна се Гейдж в отговор. — Какво правим всеки път през Седемте, Кал? Опитваме се да попречим на хората да се избият сами или помежду си и осигуряваме медицинска помощ. Как да се борим с него, когато сме твърде заети да се справяме с онова, което причинява?
— Има право. — Фокс повдигна ръка за помирение. — И на мен ми се е искало просто да изведем всички от града и да застанем лице в лице с него. Да се свърши веднъж завинаги. Но не можеш да накараш три хиляди души да изоставят домовете и бизнеса си за една седмица. Не можеш да опразниш цял град.
— Анасаците2 са го направили. — Куин прекрачи прага и отиде право при Кал. Дългите й руси коси се спуснаха отпред, когато се наведе над стола му, за да го целуне. — Здравей.
Когато се изправи, ръцете й останаха на раменете му. Фокс не бе сигурен дали е жест на нежност или утеха. Но когато Кал сложи ръката си върху нейната, знаеше, че това означава взаимност.
— И други градове и села са опустявали поради загадъчни и необясними причини — продължи тя. — Древните анасаци, построили сложните пясъчни комплекси в каньоните на Аризона и Ню Мексико, заселниците от колонията Роаноук. Възможните причини са война, болест или нещо друго. Питам се дали в някои случаи това „друго“ не е било същото, с което ние си имаме работа?