Червената и коса беше невероятно ярка на златно-белия фон, като огнено знаме. Лицето й беше бледо и неподвижно, безизразно.
Саимън неволно пристъпи напред… и начаса дузина тъмни воини му препречиха пътя. В средата им стоеше Аматис, с огромно копие в ръка и плашеща жлъч върху лицето.
— Стой където си, вампире — нареди тя. — Не се доближавай до господарката на това царство.
Саимън залитна назад; видя Изабел да мести изумен поглед от Клеъри към Себастиан и накрая към него.
— Клеъри! — повика я той.
Клеъри не помръдна, дори не трепна, ала лицето на Себастиан потъмня като буреносен облак.
— Не смеи да изричаш името на сестра ми — изсъска той. — Мислеше си, че тя принадлежи на вас, но сега тя е само моя и аз няма да я деля.
— Ти си луд — каза Саймън.
— А ти си мъртъв. Какво значение има всичко това сега? — Очите му огледаха Саимън от горе до долу. — Скъпа сестро — каза той толкова силно, че гласът му да се чуе в цялата стая. — Напълно ли си сигурна, че искаш да опазиш този невредим?
Преди Клеъри да успее да отговори, вратата на стаята се отвори и вътре нахлуха Магнус и Алек, следвани от Люк и Джослин. Вратата се затвори зад тях и Себастиан плесна с ръце. Едната от тях бе окървавена и капка кръв тупна в краката му, изцвърчаваики като вода върху нагорещен котлон, когато докосна сияещите руни около него.
— Ето че всички са тук — обяви той доволно. — Време е за веселба!
* * *
В живота си Клеъри бе виждала много невероятни и красиви неща, виждала бе и много ужаси. Ала нищо не бе по-страшно от изражението, с което маика и се взираше в нея, своята дъщеря, седнала на трона до този на Себастиан.
— Мамо — прошепна Клеъри толкова тихичко, че никой не я чу.
Те всички се взираха в нея с широко отворени очи — Магнус и Алек, Люк и маика и, Саимън и Изабел, която бе взела главата на Джейс в скута си и тъмната и коса се спускаше над него като шал. Беше точно толкова мъчително, колкото Клеъри си бе представяла. Дори повече. Очаквала бе слисване и потрес, но не бе помислила за болката и чувството, че са били предадени. Маика и се олюля и Люк я прегърна, за да я подкрепи, ала очите му не се откъсваха от Клеъри; гледаше я така, сякаш вижда непозната.
— Добре дошли, жители на Едом. — Устните на Себастиан се извиха като тетива на лък. — Добре дошли в новия си свят.
И той излезе от горящия кръг, които го обграждаше. Ръката на Люк се спусна към колана му; Изабел понечи да се изправи, но наи-бърз беше Алек: едната му ръка се стрелна към лъка, другата — към колчана на гърба му; преди Клеъри да му извика да спре, стрелата вече летеше.
Заби се в гърдите на Себастиан и той залитна от силата на удара. Клеъри чу как през редиците на Помрачените пробяга ахване. Миг по-късно Себастиан си възвърна равновесието и с раздразнен вид издърпа стрелата от гърдите си.
— Глупако. Не можеш да ме нараниш. Нищо под небето не може да ме нарани. — Той метна стрелата в краката на Алек. — Нима мислеше, че ти си изключение?
Очите на Алек се стрелнаха към Джеис; мимолетно, но Себастиан го видя и се ухили широко.
— А, да. Героят ви с небесния огън в себе си. Ала огъня го няма, нали? Похабен в ярост насред пустинята, насочен срещу демон, които аз ви изпратих. — той щракна с
пръсти и от тях изскочи леденосиня искра и се завихри като мъгла.
За миг Джейс и Изабел изчезнаха от погледа на Клеъри, а после тя чу как някои се закашля и пое рязко дъх и ето че ръцете на Изабел се отдръпнаха от Джеис, които приседна, а след това се изправи на крака. По прозореца зад гърба на Клеъри все така бавно пълзяха пукнатини; тя чуваше пукота на стъклото, през което сега нахлуваше дантелена пелена от светлина и сенки.
— Добре дошъл, братко — спокоино заяви Себастиан, докато Джейс се оглеждаше наоколо, а кръвта бързо се отцеждаше от лицето му при вида на стаята, пълна с воини, приятелите му, които стояха наоколо с ужасени лица, и накрая — Клеъри на своя трон. — Би ли искал да опиташ да ме убиеш? Тук има цял куп оръжия. Ако ти се иска да пробваш да ме сразиш с небесния огън, сега е шансът ти. — Себастиан разпери ръце. — Аз няма да се съпротивлявам.
Джейс стоеше срещу Себастиан. Двамата бяха еднакви на ръст и със сходно телосложение, макар Себастиан да бе малко по-слаб, по-жилав. Джейс беше мръсен и окървавен, боиното му облекло — разкъсано, косата — разчорлена. Себастиан имаше елегантен вид в алените си дрехи, дори ръката му сякаш нарочно бе изцапана с кръв. Китките му бяха голи; около тази на Джейс проблясваше сребърна гривна.
— Носиш моята гривна — отбеляза Себастиан. — "Ако не мога да склоня Небето, ще вдигна Ада." Така е уместно, не смяташ ли?