— Джейс — изсъска Изабел. — Направи го. Пронижи го. Хайде…
Ала Джейс поклати глава; ръката му, която почиваше върху колана с оръжия, се отпусна бавно. Изабел извика отчаяно. Лицето на Алек имаше също толкова безнадежден вид, но той остана безмълвен.
Себастиан протегна ръка.
— Смятам, че е време да ми върнеш гривната, братко. Време е да отдадеш кесаревото на кесаря*. Върни ми онова, което е мое. Включително и сестра ми. Готов ли си да се откажеш от нея и да я предадеш в мое владение?
* Цитат от Евангелие от Марк (12:17): "Отдавайте кесаревото на кесаря и Божието на Бога". — Бел. прев.
— Не! — Не беше Джеис, а Джослин. Тя се отскубна от Люк и се хвърли напред, протегнала ръце към Себастиан. — Ти ме ненавиждаш — убии ме тогава. Измъчваи ме. Прави каквото искаш с мен, но остави Клеъри на мира!
Себастиан извъртя очи.
— Та аз те измъчвам.
— Тя е само едно момиче. — Джослин се бореше за въздух. — Моето дете, моята дъщеря…
Себастиан протегна рязко ръка и я сграбчи за челюстта с такава сила, че едва не я повдигна от пода.
— Аз бях твоето дете. Лилит ми даде цяло царство, ти ми даде своето проклятие. Никаква маика не си ти и ще стойш далеч от сестра ми. Жива си единствено заради нея. Всички сте живи единствено заради нея. Ясно ли ви е? — той я пусна и Джослин политна назад; ръката му беше оставила кървав отпечатък върху лицето и. Люк я улови. — Всички сте живи само защото Клариса иска така. Няма никаква друга причина.
— Обещал си и, че няма да ни убиеш, ако се възкачи на трона. — Джейс свали сребърната гривна от китката си. Гласът му беше безизразен, очите му не срещаха тези на Клеъри. — Нали?
— Не съвсем — отвърна Себастиан. — Предложих й нещо много повече от това.
— Светът — каза Магнус, когото сякаш само силата на волята задържаше изправен. Звучеше така, сякаш чакъл раздира гърлото му. — Затваряш границите между нашия свят и този, нали? Ето за какво служи кръгът от руни. Не просто за защита, а за да извършиш магията си. Ето какво правеше. Затвориш ли входа, вече няма да разпиляваш силите си между два свята. А когато могъществото ти бъде съсредоточено в това измерение, ще бъдеш почти неуязвим.
— Ако затвори границите, как ще се върне в нашия свят? — Изабел се бе изправила на крака; камшикът проблясваше около китката и, ала тя не понечи да го използва.
— Няма да се върне — обясни Магнус. — Никой от нас няма да се върне. Вратата между световете ще се затвори завинаги и ние ще бъдем хванати тук като в капан.
— Капан — повтори Себастиан. — Ама че грозна дума. Вие ще бъдете… гости. — Широка усмивка изви устните му. — Г ости в капан.
— Ето какво си й предложил. — Магнус вдигна очи към Клеъри. — Казал си й, че ако приеме да властва заедно с теб, ти ще затвориш границите и ще оставиш нашия свят на мира. Властвай в Едом, спаси света. Нали?
— Наистина си проницателен — заяви Себастиан след миг мълчание. — Ужасно дразнещо.
— Клеъри, недей! — извика Джослин; Люк я дръпна назад, но тя не виждаше никого, освен дъщеря си. — Не го прави…
— Налага се — обади се Клеъри за първи път. Гласът се разнесе из каменната стая, невероятно силен. Ето че изведнъж всички гледаха към нея. Всички освен Джейс. Той се взираше в гривната между пръстите си.
Клеъри изпъна рамене.
— Трябва да го направя. Не разбирате ли? Не го ли сторя, той ще убие всички в нашия свят. Ще унищожи всичко. Милиони, милиарди хора. Ще превърне света ни в това. — Тя махна към прозореца, през който се виждаха изгорените равнини на Едом. — Заслужава си. Трябва да си заслужава. Ще се науча да го обичам. той няма да ме нарани. Вярвам го.
— Мислиш, че можеш да го промениш, да смекчиш характера му, да го направиш по-добър, защото си единственото, на което държи — каза Джослин. — Аз познавам мъжете Моргенстърн. Не става така. Ще съжаляваш…
— Никога не си държала в ръцете си живота на целия свят, мамо. — Гласът на Клеъри бе пропит от безкраина нежност и безкраина тъга. — Този път не можеш да ме посъветваш. — Тя погледна Себастиан. — Избирам онова, което той избира. Дара, който ми даде. Приемам го.
Видя как Джейс преглътна, а след това пусна гривната в отворената длан на Себастиан. — Клеъри е твоя — заяви той и отстъпи назад.
Себастиан щракна с пръсти.
— Чухте я. Всички вие. Коленичете пред своята кралица.
Не! помисли си Клеъри, ала си заповяда да остане неподвижна.
Пред очите и Помрачените започнаха да коленичат, един по един, свели глави; последна коленичи Аматис, без да наведе глава. Люк се взираше в сестра си с мъчително изражение. За първи път виждаше сестра си в това състояние, даде си сметка Клеъри, макар и да знаеше за него.