— Исках да изчакам края на заседанието, така че децата да могат да се срещнат с чичо си, както подобава — рече Джия. — Разбира се, повиках го веднага щом получихме новината за нападението над Института в Лос Анджелис, ала той беше ранен в Лондон. Пристигна в Идрис едва тази сутрин. — Тя въздъхна. — Господин Блекторн, може да се представите.
Мъжът имаше кръгло, приятно лице и като че ли се чувстваше извънредно неловко под погледите на толкова много хора.
— Аз съм Артър Блекторн, брат на Андрю Блекторн — каза той с британски акцент. Ема все забравяше, че бащата на Джулиън всъщност бе дошъл от Лондон. Самият той бе изгубил акцента си преди много години. — Ще се преместя в Института в Лос Анджелис веднага щом стане възможно и ще взема племенниците си с мен. Децата ще бъдат под моя закрила.
— Това наистина ли е чичо ти? — прошепна Ема, взирайки се в него.
— Да, той е — също така тихо отговори Джулиън, които имаше неспокоен вид. — Просто… надявах се… имам предвид, бях започнал да мисля, че няма да доиде. Аз… бих предпочел Хелън да се грижи за нас.
— Макар да съм сигурен, че всички изпитваме неизмеримо облекчение, че ще се погрижите за децата Блекторн — обади се Люк, — Хелън също е една от тях. Нима като заявявате, че ще поемете отговорността за по-малките деца, всъщност изразявате съгласието си тя да бъде лишена от знаците си?
Артър Блекторн изглеждаше ужасен.
— В никакъв случаи! Брат ми може и да не е бил особено разумен в своите… забежки… ала историята несъмнено показва, че децата на нефилимите са нефилими. Както се казва: иС тсерк/МеИз мс регтапеС.
Джулиън се свлече в стола си.
— Още латински — промърмори той. — Също като татко.
— Какво означава? — попита Ема.
— "Лоялна отначало, лоялна докрай"… нещо такова.
Очите на Джулиън се стрелнаха из стаята. Всички мърмореха нещо и гледаха сърдито. Джия водеше приглушен разговор с Робърт и представителите на долноземците. Хелън все още беше права, ала изглеждаше така, сякаш Еилиин бе единственото, което я задържаше на крака.Групичката на подиума се раздели и Робърт Лаитууд пристъпи напред. Лицето му имаше буреносен вид.
— За да избегнем всяко съмнение, че личното приятелство на Джия с Хелън Блекторн е повлияло на решението, консул Пенхалоу се оттегля от обсъждането. Останалите решихме, че тъи като е на осемнаисет години, възраст, на която мнозина млади ловци на сенки биват изпращани в други Институти, за да научат техните методи, Хелън ще замине за остров Врангел, за да изучава магическите бариери.
— За какъв период? — попита Балог незабавно.
— За неопределен период — отвърна Робърт и Хелън се отпусна на стола си; Еилиин седеше до нея, а лицето и бе същинска маска на скръб и шок. Остров Врангел може и да бе седалище на всички магически бариери, които предпазваха света, в много отношения — наистина престижен пост, но освен това беше и мъничък остров насред замръзналото Арктическо море на север от Русия, на хиляди мили от Лос Анджелис.
— Удовлетворява ли ви това? — попита Джия с леден глас. — Господин Балог? Госпожо Седжуик? Да го подложим на гласуване. Всички, които са "за" това, Хелън Блекторн да бъде назначена на остров Врангел, докато не бъде решен въпросът с лоялността й, да кажат "да".
Многогласно "да" отекна в стаята, заедно с далеч по-малоброино "не". Ема и Джулиън не казаха нищо — и двамата бяха прекалено малки, за да гласуват. Ема улови ръката на Джулс и силно я стисна; пръстите му бяха ледени. Имаше вид на човек, които бе получил толкова много удари, че вече не искаше дори да се изправи. Хелън хлипаше тихичко в прегръдките на Ейлийн.
— Остава въпросът за Марк Блекторн — заяви Балог.
— Какъв въпрос? — попита Робърт Лаитууд вбесено. — Момчето е взето от Дивия лов! Ако по някакво чудо успеем да договорим освобождаването му, не трябва ли едва тогава да се тревожим за този проблем?
— Именно за това става въпрос — каза Балог. — Ако изобщо не договорим освобождаването му, проблемът ще се реши от само себе си. На момчето и бездруго сигурно му е по-добре сред собствената му раса.
Кръглото лице на Артър Блекторн пребледня.
— Не — рече той. — Брат ми не би искал това. той би искал момчето да си е у дома, при своето семеиство. — той махна натам, където седяха Ема, Джулс и останалите. — Вече изгубиха толкова много. Как бихме могли да им отнемем още?