— И тъи като от сега нататък ще оглавява нкшоркската глутница, по-логично е именно тя да бъде и ваш представител. — Люк въздъхна. — Освен това, Джия, аз изгубих сестра си. Джослин изгуби сина си… за втори път. А Клеъри все още е съкрушена заради случилото се със Саймън. Бих искал да бъда до дъщеря си.
От Джия се откъсна нещастен звук.
— Може би не трябваше да й позволявам да му се обади.
— Тя трябваше да знае — отвърна Люк. — Това е загуба и тя трябва да я приеме. Трябва да скърби. Бих искал да и помогна с това. Бих искал да се оженя. Бих искал да бъда до семейството си. Трябва да се оттегля.
— Е, имаш моята благословия, разбира се — каза Джия. — Макар че добре щеше да ми доиде помощта ти за отварянето на Академията. Понесохме такива загуби. Отдавна смъртта не ни бе отнемала толкова много нефилими наведнъж. Трябва да погледнем в света на мунданите, да открием онези, които биха могли да се извисят, да ги обучим и подготвим. Чака ни много работа.
— И несъмнено ще имате и много ръце, които да ви помогнат да я свършите. — Тонът на Люк беше неотстъпчив.
Джия въздъхна.
— Ще приветствам Мая, не се безпокой. Горкият Магнус, заобиколен от жени.
— Съмнявам се, че ще има нещо против и че изобщо ще забележи — отвърна Люк. — Знаеш обаче, че е прав. Да изоставим издирването на Марк Блекторн и да изпратим Хелън Блекторн на остров Врангел — това беше невъобразима жестокост.
Последва кратко мълчание, а след това:
— Знам — тихо каза Джия. — Мислиш ли, че не ми е ясно какво причиних на собствената си дъщеря? Ала да позволя на Хелън да остане… Видях омразата в очите на собствените си нефилими и се уплаших за нея. Уплаших се за Марк, ако бяхме успели да го намерим.
— Е, аз пък видях покрусата в очите на децата Блекторн — рече Люк.
— Децата са издръжливи.
— Те изгубиха брат си и баща си, а сега ги предаваш да бъдат отгледани от чичо, когото са виждали само няколко пъти през живота си…
— С времето ще го опознаят. той е добър човек. Даяна Реиборн поиска да бъде назначена за техен учител и аз съм склонна да приема. Тя бе впечатлена от храбростта им…
— Ала не е тяхната маика. Маика ми си тръгна, когато бях дете — каза Люк. — Стана Желязна сестра. Клеофа. Никога вече не я видях. Отгледа ме Аматис. Не знам какво бих правил без нея. Тя беше… всичко, което имах.
Ема погледна към Джулс, за да види дали е чул. Едва ли — дори не гледаше към нея, зареял поглед в нищото, синьо-зелените му очи бяха далечни като океана, на които приличаха. Тя се зачуди дали си спомня миналото, или се тревожи за бъдещето; така и се искаше да можеше да върне времето назад — да получи родителите си обратно, да върне на Джулс баща му и Хелън, и Марк, да поправи счупеното.
— Съжалявам за Аматис — каза Джия. — И се тревожа за децата Блекторн, вярваи ми. Ала винаги сме имали сираци — нали сме нефилими. Знаеш го не по-зле от мен. Що се отнася до момичето Карстерс, то ще бъде отгледано в Идрис; боя се, че може би е малко вироглаво…
Ема блъсна вратата на кабинета, която се отвори по-леко, отколкото бе очаквала, така че тя едва не падна. Чу как Джулс извика сепнато, преди да я последва, сграбчвайки я за колана на дънките, за да я издърпа на крака.
— Не! — отсече Ема.
Джия и Люк я зяпнаха изненадано; устните на Джия бяха полуотворени, тези на Люк започваха да се усмихват.
— Малко? — повтори той.
— Ема Карстерс. — Джия се изправи на крака. — Как се осмеляваш…
— Вие как се осмелявате! — Даже Ема се учуди, че онзи, които проговори, бе Джулиън. Синьо-зелените му очи горяха — само за пет секунди от разтревожено момче той се бе превърнал в обзет от гняв млад мъж, с щръкнала кестенява коса, сякаш и тя бе ядосана. — Как се осмелявате да крещите на Ема, когато именно вие ни обещахте. Обещахте, че Клейвът няма да изостави Марк, докато е жив… обещахте!
Джия прояви благоприличието да изглежда засрамена.
— Сега той е част от Дивия лов — каза тя. — Те не са нито мъртви, нито живи.
— Значи, знаехте. Знаехте, когато ни обещахте, че то не означава нищо.
— Означаваше спасението на Идрис — отвърна Джия. — Съжалявам. Нуждаехме се от вас двамата и аз… — Звучеше така, сякаш думите засядаха в гърлото и. — Щях да изпълня обещанието си, стига да можех. Ако съществуваше някакъв друг начин… ако можеше да бъде направено… щях да го направя.
— Значи, сте ни длъжница. — Ема се изстъпи решително пред бюрото на консула. — Дължите ни едно неизпълнено обещание. Значи, сега трябва да го направите.