— Може и да ти позволя — каза тя. — Да опиташ, имам предвид. Нищо не мога да обещая.
— Не бих и очаквал да го сториш. — Лицето му греина и Изабел зърна сянката на спомен, пробягала в очите му. — Ти си истинска разбивачка на сърца, Изабел Лайтууд — заяви той. — Това поне не съм забравил.
* * *
— Теса е магьосница — обясни Джослин, — макар и много необикновена магьосница. Помниш ли как веднъж ти казах, че се притеснявах за магията, която всички ловци на сенки получават, когато се родят, и как да направя така, че тя да бъде сложена и върху теб? Защитната магия? И че брат Закарая и една магьосница ми помогнаха с церемонията? Това е магьосницата, за която ти говорех. Теса Грей.
— Каза ми, че именно от нея си взела идеята за името Фреи. — Клеъри се отпусна на мястото срещу Теса. — "Ф" като Феърчаилд — добави тя, разгадаваики го сама. — А останалото — като Грей.
Теса се усмихна и лицето й грейна.
— За мен беше чест.
— Ти беше още бебе, няма как да го помниш — каза Джослин, ала Клеъри си помисли как Теса й се бе сторила позната първия път, когато се видяха, и се зачуди.
— Защо ми казваш едва сега? — попита Клеъри маика си, която стоеше до стола й и нервно въртеше новата си венчална халка около пръста. — Защо не по-рано?
— Бях я помолила да присъствам, когато ти каже, ако решеше да го стори. — Гласът на Теса беше напевен, мек и приятен, с едва доловим британски акцент. — А се боя, че задълго се бях откъснала от света на нефилимите. Спомените ми от него са сладки и горчиви, понякога повече горчиви, отколкото сладки.
Джослин целуна Клеъри по главата.
— Защо двете не си поговорите? — предложи тя и се отправи към Люк, които си бъбреше с Кадир.
Клеъри погледна към Теса, която й се усмихваше, и каза:
— Ти си магьосница, но си приятелка с един Мълчалив брат. Повече от приятелка… не е ли малко странно?
Теса облегна лакти върху масата. Около лявата и китка проблясваше перлена гривна и тя я докосна разсеяно, сякаш по навик.
— Нищо в живота ми не е обикновено, но пък това може да се каже и за теб, нали? — Очите й искряха. — Джейс Херондейл свири прекрасно.
— И много добре го знае.
— Съвсем в стила на един Херондеил — засмя се Теса. — Знаеш ли, Клеъри, съвсем скоро научих, че Джейс е решил да бъде Херондеил, а не Лаитууд. Два достойни рода, които познавам добре, макар съдбата ми винаги да е била свързана наи-вече с рода Херондеил. — Тя погледна към Джейс и в изражението и се появи особена тъга. — Има семеиства — Блекторн, Херондеил, Карстерс — към които винаги съм изпитвала особена привързаност. Гледах какво се случва с тях от разстояние, макар да се научих да не се намесвам. Това е една от причините да се оттегля в Спираловидния лабиринт след Въстанието. той е така далеч от света, така добре скрит и аз си помислих, че там бих могла да намеря покои от знанието за онова, което бе сполетяло рода Херондеил. А после, след края на Воината на смъртните, попитах Магнус дали би трябвало да потърся Джеис, да говоря с него за миналото на семеиството му, но той ми каза да му дам време. Каза, че познанието за миналото е тежък товар. И така аз отново се прибрах в Лабиринта. — Тя преглътна.
— Това бе мрачна година — за ловците на сенки, за долноземците, за всички нас. Толкова много загуби и скръб. Дори в Лабиринта до нас достигаха слухове, а след това и Помрачените, и аз реших, че наи-доброто, което бих могла да сторя, е да открия лек, ала такъв нямаше. Ще ми се да бяхме успели. Само че невинаги съществува лек. — При тези думи тя погледна към Закарая, а в очите и имаше светлина. — Но понякога стават чудеса. Закарая ми разказа как отново е станал смъртен. Каза, че било "една история за родовете Лаитууд, Херондеил и Феърчаилд".
— Тя отново погледна към Закарая, които бе зает да гали Чърч. Котаракът се беше покатерил върху масата с шампанско и щастливо събаряше чаши. Погледът и беше смесица от раздразнение и обич. — Нямаш представа какво означава това за мен, колко съм благодарна за това, което направихте за моя… за Закарая, за стореното от всички вас.
— Заслугата е на Джеис, повече отколкото на всеки друг. Беше… Закарая наистина ли току-що гушна Чърч? — Клеъри зяпна изумено. Закарая държеше котарака, които се бе отпуснал блажено, обвил опашка около ръката на някогашния Мълчалив брат. — Този котарак мрази всички!
Теса се усмихна лекичко.
— Не бих казала чак всички.
— Значи, той… Закарая сега е смъртен? — попита Клеъри. — Просто… обикновен ловец на сенки?