Выбрать главу

Джейс го плъзна на безименния пръст на дясната си ръка.

— Всеки път — тихичко каза той. — Всеки път, когато мисля, че ми липсва нещо, ти ми го даваш.

Нямаше думи, затова и Клеъри не каза нищо; просто се обърна в обятията му и го целуна по бузата. Беше толкова красив под нощното небе, облян в звездна светлина, която грееше в косата и очите му, и в пръстена на Херондеил, проблясващ на пръста му и напомнящ за всичко, което се бе случило, и онова, което щеше да се случи.

"Всички ние сме късчета от това, което си спомняме. Съхраняваме в себе си надеждите и страховете на онези, които ни обичат. Има ли обич и спомени, не може да има истинска загуба."

— Харесва ли ти името Херондейл? — попита Джейс.

— То е твоето име, така че го обожавам — отвърна Клеъри.

— Можеше да ми се падне и някое ужасно нефилимско име. Блъдстик. Рейвънхейвън.*

* Съответно "кървава пръчка" и "гарваново убежище— Бел. прев.

— Блъдстик не може да е истинско име!

— Е, възможно е да му е минала модата — призна Джеис. — Херондеил, от друга страна, е доста мелодично. Благозвучно, би могло да се каже дори. Само си помисли как би звучало "Клеъри Херондейл".

— Господи, звучи ужасно.

— Е, всички трябва да правим жертви в името на любовта. — Джейс се усмихна широко и посегна да вземе Кодекса. — Стар е. Старо издание. — той завъртя томчетов ръцете си.

— Надписът отзад е на Милтън.

— Не съм се и съмнявала, че ще го знаеш — каза Клеъри с обич и отново се облегна на него, докато той прелистваше страниците на книгата. Магнус беше запалил огън, които гореше весело на брега и изпращаше искри към небето. Пламъците се отразяваха в аления медальон на Изабел, когато, увлечена в разговор със Саимън, тя се обърнеше към него; отразяваха се и в очите на Магнус и позлатяваха вълничките, които набраздяваха повърхността на езерото. Светлината им падна върху корицата на Кодекса, огряваики думите, които Джейс четеше на Клеъри, гласът му — нежен като музика в искрящия мрак.

Свободно служим, както и свободно любим, тъй като това е само в наша воля — да любим или не — да паднем или устойм.

Благодарности

Онези, които обичам, знаят, че ги обичам. Този път искам да благодаря на читателите си, които останаха с мен през това епично пътешествие, с неговите възходи и сривове, през изпълнени с напрежение моменти, тревоги и силни чувства. Не бих ви заменила за всичкия магически прах в апартамента на Магнус.

откъс от новата книга на Касандра Клеър

Писмо от Двора на феите до Института в Лос Анджелис

До Артър Блекторн,

глава на Института в Лос Анджелис.

За пореден път се обръщаме към вас с просба от изключителна важност. Както знаете, през изминалите месеци в Лос Анджелис бяха открити белязаните и обезобразени тела, както на наши, така и на ваши събратя. Това попада в сферата на вашите отговорности, поради което за пореден път ние се смиряваме пред вас и молим за помощта ви. След събитията от Тъмната война феите вече не се намират под ваша закрила и под закрилата на Съглашението, но все пак ние храним надежда.

Рядкост е за феите, че са безсилни, ала ние действително сме отчаяни. Ако не ни се притечете на помощ, може би бихте приели сделка с нас. Разследвайте смъртта на нашите събратя и в замяна ще получите обратно своя племенник, братът на децата, които сега живеят в къщата Ви. Дивият лов не връща онова, което му принадлежи, ала ние ще Ви върнем Марк Блекторн.

Очакваме отговора Ви.

Cassandra Clare MORTAL INSTRUMENTS: CITY OF HEAVENLY FIRE

Copyright © 2014 by Cassandra Claire, LLC

c/o Anthea Agency, Sofia Cover illustration copyright © 2014 by Cliff Nielsen

© Вера Паунова, превод, 2014

© Издателство „Ибис“, 2014