Джейс беше спрял. Клеъри се обърна и го погледна. Потокът пешеходци се раздели, за да ги заобиколи. Джейс стоеше пред една тясна уличка до някакъв магазин; вятърът развяваше русата му коса и разкопчаното му яке, Клеъри виждаше вената, която туптеше на шията му.
— Ела тук — дрезгаво каза той.
Клеъри предпазливо направи крачка към него. Да не беше казала нещо, което го бе разстроило? Макар че Джейс рядко и се ядосваше, а когато това ставаше, го заявяваше направо. той улови нежно ръката и и водеики я след себе си, сви зад ъгъла на сградата и потъна в сенките на тясната уличка, която лъкатушеше към един канал в далечината.
В уличката нямаше никого, а тесният и вход скриваше вътрешността и от погледите на минувачите по голямата улица. В сумрака лицето на Джейс се състоеше сякаш само от ъгли — остри скули, меки устни, златните очи на лъв.
— Обичам те — заяви той. — Не го казвам достатъчно често. Обичам те.
Клеъри се облегна на стената. Камъните бяха студени и при други
обстоятелства сигурно би било неудобно, но в този миг изобщо не я беше грижа. Придърпа го внимателно към себе си, докато телата им бяха едно срещу друго, без да се докосват, ала толкова близо, че тя усещаше топлината, която се излъчваше от него. Естествено, че той нямаше нужда да си закопчава якето, не и с огъня, които бушуваше във вените му. Ухание на черен пипер, сапун и студен въздух го
обгръщаше, когато тя зарови лице в рамото му и вдъхна дълбоко.
— Клеъри. — Гласът на Джейс беше едновременно шепот и предупреждение, одрезгавял от копнеж; копнеж по усещането за сигурност от физическата им близост, от какъвто и да било допир.
Много предпазливо той постави длани на стената, обгръщаики я като в клетка между двете си ръце. Клеъри чувстваше дъха му в косата си, лекия допир на тялото му до неиното. Всеки сантиметър от нея изведнъж беше станал свръхчувствителен; навсякъде, където я докоснеше, по кожата и сякаш пробягваха миниатюрни иглички на наслада.
— Моля те, не ми казваи, че ме издърпа тук и ме докосваш, но нямаш намерение да ме целунеш, защото не мисля, че мога да го понеса — промълви Клеъри.
Джейс затвори очи и тя видя как тъмните му ресници потрепват върху бузите; спомни си усещането от това, да проследи очертанията на лицето му с пръстите си, да почувства тежестта на тялото му върху своето, усещането на кожата му до своята.
— Нямам — каза той и Клеъри долови тъмната дрезгавина под обикновено напевния му глас. Мед върху иглички. Вече бяха толкова близо, че тя усети как гърдите му се надигат, когато си пое дъх. — Не можем.
Клеъри сложи ръка върху гърдите му; сърцето му биеше като уловени в плен криле.
— Тогава ме отведи у дома — прошепна тя и се приведе, за да докосне едва-едва ъгълчето на устните му със своите.
Или поне възнамеряваше да го докосне едва-едва. Само че той се наведе към нея и движението му рязко промени ъгъла между тях и ето че устните и се плъзнаха по неговите. Чу го как си пое изненадано дъх до устата и, а после те вече се целуваха — истинска целувка, прелестно бавна и гореща, и настойчива.
"Отведи ме у дома." Ала това беше у дома: ръцете на Джейс около нея, студеният вятър на Аликанте в дрехите им, пръстите и — заровени в косата на тила му, там, където тя падаше на меки къдрици върху кожата. Дланите му все още бяха залепени за стената зад нея, но тялото му се раздвижи и нежно я притисна към камъка; Клеъри чуваше дрезгавите нотки в дишането му. Джейс не можеше да я докосне с ръце, ала тя можеше да докосне него и ето че пръстите и се плъзнаха по извивката на ръцете му, надолу към гърдите, проследиха браздите на мускулите му и се разпериха настрани, за да го уловят от двете страни. Тениската се набра под ръцете и, пръстите и усетиха гола кожа, а после се плъзнаха под плата; толкова отдавна не го бе усещала по този начин, почти беше забравила колко мека е кожата му там, където не бе покрита с белези, как мускулите на гърба му играят под допира и. Въздишката, изтръгнала се от устата му изпълни нейната; вкусът му бе на чай, шоколад и сол.
Клеъри беше поела контрол над целувката им и ето че почувства как той се напрегна и и го отне; ухапа я лекичко по долната устна, докато по гърба и не пробяга тръпка; гризна я нежно в ъгълчето на устата, целуваики линията на челюстта и, надолу, докато не засмука мястото на шията и, където туптеше една вена, преглъщайки препускащия й пулс. Кожата му гореше под ръцете й, гореше…