Много ресторанти в Ню Йорк разполагаха с открити градини, но малко от тях бяха отворени по това време на годината. Градината се намираше между няколко сгради. По стените имаше приличащи на фотографии рисунки на италиански градини, пълни с цветя. Дърветата, листата, на които бяха станали златни и тъмночервени, бяха украсени с бели лампички, а пръснатите сред масите отоплителни лампи хвърляха червеникави отблясъци. Малък фонтан ромонеше в центъра на градината.
Само една маса беше заета, при това не от Рафаел. Слаба жена с шапка с широка периферия седеше на маса близо до стената. Докато Саймън гледаше объркано, тя вдигна ръка и му махна. Той се обърна и погледна зад гърба си; там, разбира се, нямаше никого. Уокър и Арчър отново се раздвижиха. Изумен, Саймън ги последва през градината и спря на няколко крачки от мястото, където седеше жената.
Уокър се поклони ниско.
— Господарю — каза той.
Жената се усмихна.
— Уокър. И Арчър. Много добре. Благодаря, че ми доведохте Саймън.
— Чакайте малко — Саймън местеше поглед между жената и двамата ратаи. — Вие не сте Рафаел.
— О, не. — Жената махна шапката си. Огромно количество сребърноруса коса, блестяща на коледните светлини, се разпиля по раменете й. Лицето й беше гладко, бяло и овално, много красиво, с огромни бледозелени очи. Носеше дълги черни ръкавици, черна копринена блуза, тясна пола и черен шал, завързан около врата й. Беше невъзможно да отгатнеш възрастта й, по-скоро възрастта, на която е била превърната във вампир. — Аз съм Камила Белкор. Очарована съм.
Тя протегна облечената с черна ръкавица ръка.
— Казаха ми, че ще се срещна с Рафаел Сантяго — отвърна Саймън, но не пое ръката. — За него ли работите?
Смехът на Камила Белкор беше като ромон.
— Определено не! Макар че едно време той работеше за мен.
И Саймън си спомни. „Мислех, че водачът на вампирите е друг“ беше казал на Рафаел в Идрис, сякаш преди векове.
„Камила още не се е върнала, бе отговорил Рафаел. Аз я замествам.“
— Вие сте водачът на вампирите — каза Саймън. — На Манхатънския клан. — Той се обърна към ратаите. — Измамихте ме. Казахте ми, че ще се срещна с Рафаел.
— Казах, че ще се срещнете с господаря ни — отвърна господин Уокър. Очите му бяха ококорени и празни, толкова празни, че Саймън се зачуди дали изобщо са имали намерение да го подвеждат или просто са били програмирани като роботи да кажат каквото господаря им нареди, без да могат да променят сценария. — Тя е господарят ни.
— Така е — Камила отправи изумителна усмивка към ратаите си — Моля, оставете ни, Уокър, Арчър. Трябва да говоря със Саймън насаме. — Имаше нещо в начина, по който изговори името му и думата „насаме“, беше като тайна милувка.
Ратаите се поклониха и се оттеглиха. Докато господин Арчър се обръщаше, Саймън забеляза тъмен белег отстрани на гърлото му. Дълбока рана, толкова тъмна, че приличаше на нарисувана, и две по-тъмни петънца вътре в нея. Тъмните петънца бяха точици, около които имаше изсъхнала, разкъсана плът. През Саймън премина тиха тръпка.
— Моля — каза Камила и потупа стола до нея. — Седни. Искаш ли вино?
Саймън седна неудобно на ръба на твърдия метален стол.
— Аз всъщност не пия.
— Разбира се — каза тя съчувствено. — Ти си съвсем нов, нали? Не се притеснявай. С времето ще се научиш да приемаш вино и други напитки. Някои от най-старите от нашия вид могат да консумират и човешка храна почти без странични ефекти.
„Почти“ без странични ефекти? На Саймън не му хареса как звучи това.
— Дълга ли ще бъде срещата ни? — попита, втренчвайки се многозначително в мобилния си телефон, който показваше, че минава десет и половина. — Трябва да се прибирам.
Камила отпи от виното си.
— Наистина? И защо така?
„Защото майка ми ме чака“. Добре, нямаше причина тази жена да знае това.
— Прекъснахте срещата ми — отвърна той. — Питах се какво може да е толкова важно.
— Още живееш с майка си, нали? — каза тя и остави чашата си. — Доста странно, не мислиш ли? Силен вампир като теб да не иска да напусне дома си и да се присъедини към някой клан.
— Значи прекъснахте срещата ми, за да ми се подигравате, че живея с родителите си? Не можеше ли да го направите някоя вечер, когато нямам среща? Повечето дни съм свободен, в случай, че се чудите.