— Вие как…
Тя продължи, без да му обърне внимание.
— Но какво ще стане след десет години, когато ще трябва да си вече на 26? А след 20? След 30? Дали някой ще забележи, че той старее и се променя, а ти не?
Саймън не каза нищо. Не искаше да признае, че не се беше замислял толкова напред. Че не искаше да се замисля толкова напред.
— Рафаел ти е казал, че другите вампири ще ти навредят, но това не е задължително. Вечността е дълго време, ако си сам, без други от твоя вид. Без някой, който да те разбира. Ти се сприятели с ловците на сенки, но никога няма да станеш част от тях. Винаги ще си някъде встрани. А ние можем да сме заедно. — Когато тя се наведе напред, бялата светлина се отрази в пръстена й и опари очите на Саймън. — Имаме хилядолетни знания, които можем да споделим с теб, Саймън. Ще се научиш как да криеш тайната си, как да ядеш и да пиеш, как да изговаряш името Божие. Рафаел е проявил жестокост като е скрил тази информация от теб, дори те е подвел, че такива неща не съществуват. Но те съществуват. И аз мога да ти помогна.
— Ако преди това аз ви помогна — каза Саймън. Тя се усмихна, зъбите й бяха бели и остри.
— Ще си помогнем един на друг.
Саймън се облегна назад. Железният стол беше твърд и неудобен и изведнъж той почувства умора. Погледна ръцете си; виждаше, че преплетените над кокалчетата му вени са потъмнели. Имаше нужда от кръв. Имаше нужда да поговори с Клеъри. Имаше нужда от време да помисли.
— Шокирах те — каза тя. — Знам. Дойде ти много. Бих искала да ти дам колкото време ти е нужно, за да обмислиш предложението ми. Но ние нямаме време, Саймън. Докато съм в града, съм в постоянна опасност от Рафаел и кохортата му.
— Кохортата му? — въпреки всичко Саймън се усмихна леко.
Камила изглеждаше объркана.
— Моля?
— Ами просто… „Кохорта“ звучи като „злодеи“ или „пионки“. — Тя се втренчи в него неразбиращо. Саймън въздъхна. — Съжалявам. Може би не сте гледали толкова хорър филми, колкото мен.
Камила се намръщи леко, фина линия се появи между веждите й.
— Казаха ми, че си малко странен. Може би защото не познавам много вампири от твоето поколение. Но усещам, че ще ми се отрази добре да бъда с някой толкова… млад.
— Нова кръв — каза Саймън.
Този път тя се усмихна.
— Реши ли вече? Ще приемеш ли предложението ми? Ще започнем ли да работим заедно?
Саймън погледна към небето. Кабелите с лампичките сякаш закриваха звездите.
— Вижте, оценявам предложението ви. Наистина.
„Гадост“, помисли си. Трябваше да има начин да го каже без да прозвучи сякаш отказва покана за абитуриентския бал. „Наистина съм много поласкан за предложението, но…“ Камила, като Рафаел, говореше сдържано, официално, сякаш се намираше в приказка. Може би трябваше да пробва нещо такова. И той каза:
— Ще ми е необходимо известно време, за да взема решение. Сигурен съм, че ще разберете.
Тя се усмихна много изтънчено, показвайки само връхчетата на зъбите си.
— Пет дни. Това е. После ще изпратя Уокър за отговора ти.
— А ако отговорът ми е „не“? — попита Саймън.
— Ще остана много разочарована, но ще се разделим като приятели. — Тя бутна чашата си за вино настрани. — Довиждане, Саймън.
Саймън се изправи. Столът издаде прекалено силен стържещ метален звук, когато го бутна назад. Имаше чувството, че трябва да каже нещо, но нямаше представа какво. Засега обаче изглежда бяха приключили. Той реши, че предпочита да е шантав модерен вампир с лоши обноски, отколкото да рискува да бъде въвлечен отново в разговор. Тръгна си, без да каже каквото и да е друго. Докато вървеше през ресторанта, мина покрай Уокър и Арчър, които стояха до големия дървен бар, прегърбени под дългите си сиви палта. Усети силата на погледите им и им махна с пръсти (нещо между приятелски поздрав и жест, с който сякаш отпращаш някого). Арчър оголи зъби (равни човешки зъби) и се отправи към градината. Уокър също. Саймън видя как се настаниха на столовете срещу Камила. Тя не вдигна поглед, когато те седнаха, но белите светлини в градината внезапно изгаснаха (не една по една, а всички едновременно) и Саймън остана да гледа объркано квадрата тъмнина — сякаш някой беше угасил звездите. Когато сервитьорите забелязаха и отидоха да отстранят проблема, и градината отново беше обляна в бледа светлина. Камила и хората ратаи бяха изчезнали.