Зигруд намалява натиска на острието върху точилото.
— Май не си в настроение.
— Едва не изгорях!
Той вдига рамене и плюе върху ножа.
— Не ти е за пръв път.
— Да, но този път подпалихме и унищожихме стотици години безценна история! — изсъсква тя, понеже не смее да го изкрещи.
— Е, и?
— Е, и… това е най-големият провал в професионалната ми кариера! А аз не обичам провалите. Не съм свикнала да се провалям.
Стърженето на острието в точилото се забавя още.
— Вярно е, че за пръв път правим такава грешка.
— Де да беше една! Откакто сме стъпили в Баликов, правим само грешки! — Надига чашата си с чай, както моряк надига бутилка с уиски.
— Е, от друга страна е добре да приключиш с грешките си наведнъж.
— Оптимизмът ти изобщо не ми помага — казва тя. — Почти съжалявам, че дойдохме тук.
— Почти?
— Да, почти. Защото колкото и… колкото и затънала в лайна да е тази операция, пак не бих я поверила на никой друг в министерството. Само си помисли какво би станало, ако Комалта беше тук, или Юсуф!
— Те още ли са живи? Мислех, че вече са им видели сметката.
— Именно! — Тя става, отива при прозореца и го отваря. — Имам нужда от чист въздух. Главата ми направо се пръска от този шум! — Вдишва дълбоко, заслушва се, после разтърква отчаяно очи. — Дори улиците тук крещят! Няма ли поне едно тихо място в този проклет град… Чакай, колко е часът?
Зигруд застава до нея.
— Късно е. Много е късно за толкова шум. — Кривва глава. — Това наистина са крясъци. Мислех, че преувеличаваш.
Шара плъзга поглед по тъмните улици на Баликов.
— Какво става?
Нов вой в нощта. Някой търчи по улицата долу и пищи.
— Нямам представа — казва Зигруд.
Долу Малагеш гневно диктува отговор до генерал Ноор, че не ставало въпрос за пряко нападение, което би било заплаха за сигурността, но че Ноор трябвало да реагира сякаш е било пряко нападение, защото те имат нужда от съдействие веднага.
Шара отваря прозореца докрай. Откъм реката долита трясък. Над покривите се издига облак бял прах.
— Сграда ли се срути току-що? — пита тя.
Още хора тичат по улиците. Прозорци светват, отварят се врати. Някакъв мъж пита високо какво става, повтаря въпроса си няколко пъти. Накрая му отговарят: „Има нещо във водата! Във водата!“
Шара поглежда Зигруд, но не се сеща какво друго да каже освен едно глуповато: „Какво?“
В същия миг от долния етаж се чува крясък:
— Шара! — вика Малагеш. — Някакъв идиот те търси!
Шара и Зигруд слизат долу. Питри стои на входа, препречил пътя на полицай, който пристъпва нервно от крак на крак.
— Съобщение от полицейското управление на Баликов — казва Питри. — За посланик Тивани от капитан Несрев.
— Отърви се от този, моля те — казва Малагеш. — Бездруго съм затънала до шията в лайна.
Шара напразно търси останки от вътрешното си спокойствие.
— За какво става въпрос?
Полицаят преглъща шумно, лицето му лъщи от пот.
— Ъ-ъ, евакуираме всички жилищни и административни сгради покрай реката. Посолството е приоритет — казва го жално, сякаш да се оплаче, че точно на него се е паднало това задължение, — така че трябва да напуснете сградата незабавно.
Малагеш довършва диктовката на поредната телеграма и се обръща към тях.
— Чакай, какви ги дрънкаш, по дяволите? Никъде няма да ходим.
— Ами… капитан Несрев…
— Капитан Несрев е чудесен офицер, но не може да ни казва какво да правим. Посолството е сейпурска територия.
— Ние… отлично знаем това, губернаторе, но… капитанът изрично настоява двете с посланика да се евакуирате.
— Защо? — пита Шара.
Полицаят се поти все по-обилно.
— Ние такова… още не можем да кажем със сигурност.
— Свързано ли е с онова, което се случва по улиците? — пита Шара.
Полицаят кима неохотно.
— А какво точно се случва там?
Полицаят, изглежда, се колебае дали да им каже, после раменете му увисват, сякаш се кани да направи срамно признание.
— Има… има нещо в река Солда — казва накрая. — Нещо голямо.
— И?
— И то… убива хора. Грабва ги от бреговете.
Малагеш прокарва ръка по челото си.
— О, морето да не дава…
— Излиза на брега и напада сградите — продължава полицаят. — То е… огромно. Не знаем какво е, но евакуираме крайречните квартали. А това включва и посолството.
— И това нещо се е появило сега? — пита Шара. — В рамките на последните няколко часа?
Полицаят кимва.
Шара и Зигруд се споглеждат мълчаливо. Погледът на Шара казва: „От Склада?“, а Зигруд кимва сурово: „Без никакво съмнение.“
— Благодаря, че ни уведомихте, полицай — казва Шара. Протяга ръка и Зигруд ѝ мята палтото. — Ще напуснем посолството по най-бързия начин. Къде е Несрев в момента?