— Боговете да не дават, не! — шепне Несрев.
Ала друг офицер дотичва със запалена факла и я хвърля към атакуващите пипала. Създанието реагира с кратко колебание, точно колкото офицерите да се отдалечат на безопасно разстояние.
Съществото изпълзява нагоре по брега и надава след тях крясък, който странно напомня на птичи. Пипалата му претърсват брега на реката, увиват се около камъни и ги мятат по изтеглящите се офицери. Нито един не ги уцелва, повечето се стоварват върху покрива и стените на една малка къща. Съществото надава още два пъти птичия си крясък, преди да се хлъзне назад към отвора в леда и да потъне.
— Богове — възкликва Несрев. — Богове! Какво е това нещо?
Шара кимва, доволна, че се е оказала права в догадката си.
— Мисля, че знам какво е. — Забърсва с шала си стъклата на очилата. „Онзи, който дебне в тъмни места — спомня си Шара, — повлича недостойните и ги поглъща…“ — Според мен, капитан Несрев, ние току-що видяхме с очите си пословичния Урав.
Кратко мълчание.
— Урав?! — пита един офицер. — Урав Наказващия?
Несрев му махва трескаво, посяга му почти, сякаш да каже: „А бе ти даваш ли си сметка кой те чува?“
— Спокойно, капитане — казва Шара. — Напълно нормално е да сте чували за него. Да, Световните регулации забраняват да го признавате на глас, но… настоящата ситуация е… извънредна, да речем.
— Мислех, че Урав е герой от детска приказка — казва унило друг офицер.
— О, не. — Шара клати глава. — Колкан често пращал демони, така наречените „фамилиари“, или други божествени създания да му вършат работата. Сред тях Урав бил най-лошият и най-опасният, както и личният му фаворит, изглежда. — Гледа как жълтото око се върти под леда, ту към единия бряг, ту към другия, вероятно в търсене на грешници. „А за Урав — мисли Шара — кажи-речи всички са такива.“ — Създание на дълбините, в чийто търбух душите на прокълнатите треперят под страшния му взор.
— И какво, по дяволите, прави тази гадина в моя град и защо убива невинни хора? — повишава глас Несрев.
— Не съм сигурна — лъже Шара. Спомня си нещо, което е чела в Галадеш — че след внезапното изчезване на Колкан Урав полудял. Юков се видял принуден да го залови, примамил го в стомна с дестилирани човешки грехове и го затворил там.
„И ако всичко това е вярно — мисли си, — стомната е можела да се озове само на едно място.“
Проклина се мълчаливо, задето се е спънала в онази жица. „Кой знае какво друго съм пуснала на свобода?“
— И какво можем да направим срещу такова нещо? — пита Малагеш.
— Ами — казва Шара, — някои нисши Божествени създания могат да бъдат убити с конвенционални средства. Те имат известна самостоятелност на действията, което пък ги прави уязвими. Така де, помислете си за Голямата чистка — тя е била осъществена с помощта на ножове, копия и брадви.
Офицерите изглеждат смутени — не са свикнали такива забранени теми да се обсъждат на глас. Някои са не просто смутени, а скандализирани и гневни. По-добре, че Шара не е допуснала грешката да спомене за собствения си опит в това отношение — последният е само отпреди няколко часа.
— Не ми харесва идеята — казва Несрев — да излагам на риск хората си, като им наредя да стрелят по това нещо в леда.
— Стрелите и без това не могат да пробият леда — казва Малагеш.
— Да изчакаме ледът да се стопи — предлага Несрев. — Или пък да запалим огньове върху него и като се стопи, тогава да решим какво ще правим.
— И какво ще направите? — пита Малагеш. — Ще го нападнете с лодки? С копия? Все едно е кит?
Несрев се колебае и поглежда към офицерите си — те изобщо не изглеждат ентусиазирани.
Зигруд издава друг от тихите си звуци, сякаш преценява нещо наум. После казва:
— Аз мога да го убия.
Тишина.
Всички бавно се обръщат към него.
Шара го поглежда с тревога. „Сигурен ли си, че искаш да тръгнеш по този път?“ Но изражението на Зигруд е неразгадаемо.
— Какво? — казва Малагеш. — Как?!
— То е… — Зигруд изкривява лице в спечената гримаса, която прави всеки път, когато се мъчи да преведе някакъв дрейлингски израз — водно нещо — довършва накрая. — А аз съм убивал много водни неща.
— Но… такова… вие сериозно ли? — пита Несрев.
— Убивал съм — повтаря Зигруд — много водни неща. Това ще е различно… — Гледа съсредоточено как Урав понечва да изреже нова дупка в леда, преди да се откаже. — Но не чак толкова различно.
— Какво точно ще искате от моите хора? — пита Несрев.
— Не мисля… — Зигруд се почесва замислено по брадичката, — не мисля, че твоите хора ще ми трябват.