Слухът за клането се разпространил като горски пожар. Тих гняв и дълбока ненавист плъзнали из колониите.
Не знаем много за каджа. Не знаем дори коя е била майка му. Но знаем, че е живял в провинция Томей, непосредствено до Малидеш; знаем също, че е започнал експериментите си веднага след клането и че в резултат на някой от тези експерименти е създал оръжието, с което по-късно щял да отхвърли континенталното иго.
Лавина размества миниатюрно камъче в океана и по силата на съдбовното тайнство това миниатюрно камъче предизвиква цунами.
Има събития от миналото, които ми се иска да не знаех. Иска ми се никога да не са се случвали. Но миналото си е минало и някой трябва да го помни, да говори за него.
— Счупвания няма — казва докторът. — Възможно е да има пукнати кости. Категорично масивни натъртвания, до такава степен, че не бих се учудил да са натъртени и някои кости. Бих бил в състояние да определя по-точно нараняванията, разбира се, ако пациентът ми позволи да го прегледам както трябва…
Зигруд, облегнат на възглавници в леглото, със стомна картофено вино в скута, сумти. Едната половина на лицето му е яркочервена, другата е в преливащи се оттенъци на сивото и черното, като загнил плод. На светлината на слабите газови лампи в посолството изглежда страшен. Дотук е позволил на лекаря да палпира корема му и да се убеди, че може да движи главата и крайниците си; извън това отговаря на всички въпроси със сърдито мучене.
— Не личи да има коремна болка — казва лекарят. — Което не е за вярване, ако позволите да отбележа. Освен това не виждам признаци на измръзване… което също изглежда невъзможно.
— Измръзване? — пита Зигруд. — Не съм чувал някой да е пострадал от измръзване. Какво е това?
— Намеквате — лекарят вдига вежди, — че дрейлингите по принцип не страдат от измръзване, никога?
— Ами, понякога е студено — отвръща Зигруд и отпива голяма глътка вино, — друг път е по-малко студено.
Лекарят, ядосан и объркан, се обръща към Шара.
— Бих казал, че ако изкара нощта, ще се възстанови напълно. Бих казал също, че ако го е грижа за оцеляването му по принцип, следва да се остави в ръцете на лекарите, а не да ни третира сякаш сме някакви… кожодери.
Зигруд се изсмива грозно.
Шара се усмихва.
— Благодаря ви, докторе. Това е всичко.
Лекарят се покланя и мърмори нещо и Шара го съпровожда навън. Пред портите на посолството се е събрала тълпа, която ги е последвала от реката.
— Ще ви бъдем особено благодарни — казва Шара, — ако проявите дискретност и не обсъждате с никого видяното тук…
— Знаете, че съм длъжен да запазя лекарската тайна — казва докторът, — а и този преглед бе проведен толкова зле, че бих предпочел никой никога да не научава детайли от него. — Нахлупва шапката си и се отдалечава решително.
— Ето я! — вика някой в тълпата и портите грейват, окъпани в светлината на фотографски светкавици.
Шара се мръщи и затваря вратата. Фотографията е сравнително ново изобретение, на не повече от пет-шест години, но на Шара вече ѝ е ясно, че ще я намрази. „Уловените образи — мисли си тя — водят до толкова излишни усложнения в работата ми…“
Тръгва по коридора към стълбището. Служители на посолството я стрелкат с уморени очи, всички са изтощени и чакат разрешение да се оттеглят за почивка. Малагеш се спуска на бегом по стълбите.
— Пожарът в Склада е изгасен. — Вдига шише до устните си и отпива. — Мисля да заключа посолството, докато стане ясно дали градът ще ни прости, че сме убили домашния любимец на техния бог, или ще се опита да ни линчува. Градските старейшини са гласували лично да се заемат с моста. Колкото до мен, смятам да се напия и да спя тук. Оставям на теб да се оправяш с другото.
— Добре.
— И гледай наистина да ме преместят в Джаврат, когато всичко това приключи!
— Добре.
Подминава Малагеш, влиза при Зигруд и присяда в долния край на леглото му. Зигруд прокарва пръст по гърлото на стомната, отново и отново.
— Ето — казва Шара, вади гривната на Зигруд от джоба си и я слага в голямата му длан.
— Благодаря — казва той и я закопчава около лявата си китка.
— Наистина ли си добре? — пита Шара.
— Така мисля — казва той. — Оцелявал съм и след по-лошо.
— Сериозно?
Зигруд кимва, потънал в мисли.
— Как оцеля? — пита Шара.
Той я поглежда замислено, после вдига дясната си ръка, която е увита с медицинска марля. Развива внимателно марлята и показва на Шара розовочервеникавия релефен белег с формата на везна върху дланта си.