Шара зяпва. Сащисана е, буквално и напълно — всички налудничави неща, които е преживяла през последните две денонощия, изглеждат дребни и незначителни в сравнение с това.
— Аз… Складът беше миниран!
— Така ли? От Реставраторите? — Виня произнася името, сякаш говори за банда неграмотни селяни, които си изкарват прехраната с отглеждане на картофи.
— Да!
— И как са влезли там?
— Ами, те… Използвали са чудо!
— Аха. — Виня кима. — Чудо. Те, чудесата, са много удобно нещо. Особено предвид че повечето от тях, поне на теория, отдавна не би трябвало да са активни. И защо им е било да минират Склада, пълен с неща, които са свещени за тях?
— За да си прикрият следите!
— И накъде водеха следите им, скъпа?
— Към… Искали са да откраднат нещо!
— И то е?
— Не знам! Складът беше миниран!
— И ти си задействала мината.
Шара е толкова ядосана, че само отваря и затваря уста.
— Влизали са в Склада — успява да каже накрая — с помощта на едно древно Божествено чудо. Правили са го в продължение на месеци!
— И какво са смятали да правят с предмета, който са откраднали от Склада?
— Не знам.
— Не знаеш?
— Да! Засега! Знам, че онзи предмет… има нещо общо със стоманата. — Това прозвучава жалко дори в собствените ѝ уши. — Разследването още тече.
Виня кима и бавно се обляга в стола си, потънала в мисли.
— Говори с Малагеш! Говори със Зигруд! Или с друг някой тук! — вика Шара.
— Репутацията на Малагеш също пострада — казва Виня, — защото Складът беше в нейната юрисдикция, а сега от него има само купчина пепел. Колкото до твоя дрейлинг, по-скоро бих се консултирала с бясно куче, отколкото с него. Но най-вече, скъпа Шара, ме смущава фактът, че нито един друг агент на Континента не докладва за подобен заговор.
— Да, защото тези хора са дяволски добри! За разлика от нас! Когато пристигнах в Баликов, заговорът вече течеше с пълна сила. Машинациите им са започнали много преди аз да се озова тук!
Виня клати глава, загрижена и дори притеснена, сякаш слуша бръщолевенето на малоумен роднина по време на семейна вечеря.
— Не ми вярваш — отчаяно казва Шара.
— Шара, ти отиде в Баликов по свое усмотрение да разследваш голям международен скандал. А успя да предизвикаш още по-голям, много по-голям. Слава на морето, че Континентът не знае за Склада. Ако знаеха, че си опожарила стотици години история, щяха да поискат твоята глава — и моята също! Можеш ли изобщо да си представиш последствията? И сякаш не стига това, ти успя да си провалиш и прикритието, което на този етап не ме изненадва особено. Или си суетна и глупава, или безразсъдна и глупава, не съм сигурна кое от двете бих предпочела. Забелязвам, че още не си споменала и дума за убийството на Пангуи. Ако не греша, това беше основната причина да те оставя в Баликов… нали така? Ровичкането ти в тези грандиозни и тъмни заговори да е хвърлило случайно светлина върху смъртта му, кой го е убил и защо?
Шара поглежда към бялото куфарче на Воханес под бюрото си и казва ожесточено:
— Сигурно щях да разполагам с нещо, ако ми беше разрешила да прегледам материалите от депозитната кутия!
Виня изправя рязко гръб.
— Ако дръзнеш да го направиш, това ще е неподчинение на пряка министерска заповед! Аз първа ще проуча този материал! И ако сметна, че може да ти бъде от полза, тогава ще ти дам достъп до него! Така действа йерархията в командването! На нея е стъпила цялата ни разузнавателна агенция! И аз няма да позволя на арогантната си племенница да прецака системата само защото си мисли, че ако прочете достатъчно прашни книги, ще стане най-прозорливия агент на света! Болезненият ти интерес към Божественото винаги е бил недостатък, а не предимство! И нека ти кажа, а ти ще ме слушаш внимателно, че първата ми инстинктивна реакция е да прекратя мисията ти в Баликов и да те кача на първия кораб, който потегля насам!
Въпреки разгорещения спор, въпреки обещаното наказание, въпреки всичко сърцето на Шара трепва от радост. Да се прибере у дома в Галадеш… Ала защо има упоритото чувство, че разочарованието на Виня е някак твърде дълбоко? „Възможно ли е Виня да ме дискредитира допълнително, активно?“ Тази мисъл изглежда безумна в първия миг, но после Шара си дава сметка, че самата тя често е прилагала този прийом срещу враговете си — защо да убиваш някого, когато можеш да го направиш на глупак?
— Но — продължава Виня — не мога да го направя. Заради онова, което си направила ти. Тук, в Сейпур, ти си героиня, Шара. Спасителката на Баликов. Да живее бляскавата героиня, победила угроза, която сама е създала! По коридорите на властта се говори какво ли не, всички са пощурели, и аз нямам никаква идея как ще приключи всичко това. Ще ми се да им кажа как си оплескала нещата, но това би означавало да им кажа за Склада, което определено не мога да направя. Затова, вместо да рискувам своята функционираща и продуктивна политика, ще си кротувам, и толкова. Няма да направя нищо, освен да им дам онова, което искат — теб.