Шара се надига и пита с предрезгавял глас:
— Колко?
Влезлият сяда бавно на стола до ваната.
— Колко? — повтаря Шара.
Гласът на Питри:
— Надхвърлихме две хиляди.
Шара затваря очи под превръзката. Усеща горещи сълзи да пълзят по бузите ѝ.
— Генерал Ноор казва, че тази бройка, въпреки всичко, е добра новина. Толкова много от Баликов бе разрушено — е, имам предвид онази част от Баликов, която си беше тук и преди да се появят небостъргачите от Стария Баликов. От друга страна, почти всички „нови“ сгради се сринаха, когато вие убихте Колкан.
— Не беше Колкан — казва дрезгаво Шара. — Но карай по същество, моля те.
— Е, ами, генерал Ноор твърди, че две хиляди жертви са малко, предвид мащаба на разрушенията. Според него вие сте отклонили вниманието на Кол… ъъ, на Божеството, забавили сте го и това е дало на града време да се евакуира. А и ако съм разбрал правилно, немалка част от хората са били преобразени в птици. Няколко часа след смъртта на Божеството започнаха да се връщат към човешката си форма. Бяха объркани, измръзнали и… ъъ, съвсем голи.
— Сериозно?
— Да. Хълмовете около Баликов изведнъж се напълниха със стотици голи хора. Измръзването се очерта като проблем, но вече успяхме да ги съберем и да им раздадем дрехи. Ноор пита дали имате обяснение за случилото се.
— Това е един от любимите трикове на Юков, трик с масово действие — казва Шара. — Когато искал да скрие някого, той го превръщал в ято скорци. Предполагам, че за да спаси хората от наказанията на Колкан, Юков е прострял тази защита над тях — вместо да пострадат, те просто са се издигали в небесата като птичи ята. Как са загинали толкова много хора?
Питри се изкашля.
— Повечето са били затиснати от срутили се сгради, но останалите са загинали по време на евакуацията, която… която е приличала повече на масово бягство. Жертвите са били стъпкани от тълпата.
„Каква неутрална дума «жертви» — мисли си Шара. — И колко ли е приятно да си седиш на бюрото и да отмяташ човешкия живот като статистика.“
— Това е трагедия, Питри — казва тя. — Ужасна, чудовищна трагедия.
— Е, да, но… онова си беше техният бог, нали така? И правеше онова, което те бяха поискали от него, нали?
— Не — казва Шара. После добавя: — И да.
— Генерал Ноор си дава сметка, че възстановяването ви ще е по-скоро душевно, отколкото физическо, но… все пак ме помоли да ви питам за… за някакви подробности.
— Повишили са те, Питри. Поздравления.
Питри се изкашля отново, неудобно му е.
— Нещо такова, да. Вече съм асистент в кабинета на областния губернатор. Най-вече защото почти всички служители в посолството и в щаба на градския губернатор са… неразположени.
— Ти се държа много храбро по време на битката. Заслужил си повишението. Как е Малагеш?
— Стабилна е. Ръката ѝ… не можаха да я спасят. Била е буквално смазана. Но пък поне е лявата, а не дясната.
Шара изстенва.
— Малагеш се държи обаче — продължава Питри. — Настоява да пуши в болницата, докарва персонала до истерия. Не ги слуша, и толкова. Зигруд обаче…
Шара се напряга. „Моля те — мисли си тя, — само не той…“
— Шашнал е докторите.
— В какъв смисъл?
— Ами, първо с това, че изобщо е жив — казва Питри. — И докато вадели стъклата — килограм и половина стъкло, забележете — и шрапнелите от раните му, лекарите открили… — Чува се шумолене на хартия, която Питри вади от джоба си. Списък. — Открили четири върха на арбалетни стрели, един куршум, пет стрелички… това ще да е нещо екзотично, предполагам. Доколкото знам, само племената използват такива… — „От Кивос — мисли си Шара. — Тогава му казах, че трябва да отиде на лекар.“ — И шест зъба, акулски вероятно. Лекарите смятат, че всички тези неща са му останали от наранявания, случили се доста преди, ъъ, преди тази битка.
— Да, знам. Но той ще се оправи, нали?
— Да. Е, сигурно ще трябва да полежи в болницата, но иначе — да. Не е за вярване, но изглежда ще се възстанови напълно. Освен това изглежда доста… весел.
— Весел? Зигруд?
— Ъъ, да. Попита ме как съм, после ми даде пари и ми заръча да осигуря… — Питри се изкашля отново, — ъъ, нощна жена.
Шара клати глава. „Еха. Оставяш света на самотек за няколко дни и всичко започва да се променя.“
— Извинявам се, че пак ви питам — казва Питри, — но генерал Ноор настоя да науча от вас възможно най-много за въпроса с Божеството или Божествата, или…
Тя не отговаря. Обляга се бавно назад във ваната.
— Дори да не сте стигнали до окончателни заключения… Дори ако разполагате само с догадки за случилото се, той без съмнение ще се радва да ги научи.