— Поклонници? — попита ги отегчено.
— Да — отвърна Дара, без да вдига глава. — От Сарк…
Стражът му махна с ръка.
— Влизайте — каза разсеяно, като едва не събори Нахри, докато се обръщаше, за да помогне на своите другари с измъчените търговци на сол.
Нахри примига, изненадана от това колко лесно бе минало всичко.
— Хайде — прошепна Дара, подръпвайки я напред. — Преди да са размислили.
Двамата се шмугнаха през отворената врата.
Когато градът я блъсна с цялата си сила, Нахри осъзна, че стените трябва да бяха удържали не само магията, но и звуците, защото те изведнъж се озоваха в най-шумното, най-хаотичното място, което бе виждала някога, заобиколени от талази бутащи се хора.
Нахри се опита да надникне над главите им, за да разгледа претъпканата улица.
— Какво е това място?
Дара се огледа наоколо.
— Големият базар, мисля. Нашият беше на същото място.
Базар? Нахри измери хаотичната сцена с недоверчив поглед. В Кайро също имаше базари. Това приличаше по-скоро на нещо средно между размирици и хадж[22]. И не беше толкова броят на хората, който я смая, колкото разнообразието. Чистокръвни джинове се разхождаха из множеството, а странното им ефимерно изящество ги караше да изпъкват сред шафитите с техния по-човешки вид. Дрехите им бяха фантастични… буквално; видя един мъж да минава покрай тях, увил около раменете си огромен питон, сякаш беше домашен любимец. Хората носеха блестящи роби с цвета на куркума и рокли, които приличаха на чаршафи, придържани от раковини и остри като бръснач зъби. Имаше украшения за глава от искрящи камъни и перуки от сплетени метали. Плащове от ярки пера и поне една роба, която приличаше на одран крокодил. Източен мъж с огромна пушеща брада се шмугна между тях; момиче, понесло кошница, мина забързано покрай Нахри, бутвайки я с хълбок. То ги погледна за миг, спирайки одобрително очи върху Дара. Искрица раздразнение лумна в Нахри и една от дългите черни плитки на момичето се загърчи като протягаща се змия. Нахри подскочи.
Дара междувременно изглеждаше просто раздразнен. Оглеждаше кипящото множество с неприкрито неудоволствие и дори подуши въздуха с пренебрежително подсмъркване.
— Хайде — каза и я подръпна напред. — Ще привлечем внимание, ако просто си стоим тук и зяпаме.
Само че беше невъзможно да не зяпат, докато си проправяха път през множеството. Каменната улица беше широка, от двете й страни се издигаха десетки сергии и безразборно нахвърляни постройки. Главозамайващ лабиринт от покрити улички, отрупани със зловонни купчини разлагащи се боклуци и купчини щайги, тръгваше от главната улица. Джинове крещяха и клюкарстваха наоколо; продавачи се опитваха да пробутат стоката си, докато купувачите се пазаряха.
Нахри не познаваше и половината от нещата, които се продаваха. Космати лилави пъпеши потръпваха до най-обикновени портокали и тъмни череши, докато среднощночерни буци с размерите на юмрук бяха струпани между купчинки кашу и шамфъстък. Бали гигантски сгънати листа от рози изпълваха въздуха с уханието си, между топове изрисувана коприна и здрав муселин, а един бижутер размаха към нея чифт обеци — нарисувани стъклени очи, които сякаш намигаха. Набита жена в ярколилав чадор наливаше бяла течност, от която се вдигаше пара, в няколко различни мангала, а малко момче с огнена коса се мъчеше да придума една златна птица, двойно по-голяма от него, да излезе от ратановата си клетка. Нахри се поотдръпна нервно; беше й дошло до гуша от едри птици.
— Къде е Великият храм? — попита, избягвайки локва с цветовете на дъгата.
Преди Дара да успее да отговори, един мъж се отдели от тълпата и се изстъпи пред тях. Носеше панталон с цвета на камък и тясна туника, която му стигаше до коленете. Върху черната му коса беше кацнала шапчица в същия цвят.
— Нека огньовете горят ярко и за двама ви — поздрави ги той на дивастийски. — Правилно ли чух да споменавате Великия храм? Вие сте поклонници, нали? Тук сте, за да отдадете почит на величието на скъпите ни починали Нахиди?
Цветистите му думи бяха така очевидно заучени, че Нахри не можеше да не се усмихне. Другар по измамите. Огледа го, забелязвайки черните му очи и острите златни скули. Беше гладко избръснат, с изключение на малък черен мустак. Дев мошеник.
— Мога да ви заведа до Великия храм — продължи той. — Имам братовчед, който държи малка таверна. Взема много прилично за стаите.