— Мадар! — Изсъска Фируз, очевидно смутен. — Бъди учтива. Казах ти за проклятието, забрави ли?
Той е лековерният, реши Нахри, а после потръпна, мъничко засрамена, че си го беше помислила. Тези хора бяха нейни пациенти, не някой, когото се канеше да измами.
— Хмм. — Жената явно усети отношението на Нахри. Очите й проблеснаха като очите на врана. — Значи, можеш да ме излекуваш?
Нахри взе зъл на вид сребърен скалпел от подноса и го завъртя между пръстите си.
— Иншаллах[23].
— Със сигурност може. — Нисрийн се плъзна плавно между тях. — Съвсем простичка задача е. — Дръпна Нахри настрани, където вече беше приготвила еликсира. — Внимавай с тона — предупреди я. — И недей да говориш на онзи човешки език, който звучи като гезирски, тук. Семейството й е много влиятелно.
— О, в такъв случай нека да експериментираме върху нея.
— Съвсем простичка процедура е — увери я Нисрийн поне за стотен път. — Вече го обсъдихме. Накарай я да изпие еликсира, огледай се за саламандъра и го извади. Ти си Бану Нахида; за теб това би трябвало да е толкова очевидно, колкото черно петно в окото.
Простичка процедура. Ръцете на Нахри трепереха, но тя въздъхна и взе еликсира от Нисрийн. Сребърната чаша се стопли в ръцете й, от кехлибарената течност започна да се вдига пара. Върна се при възрастната жена и й я подаде, гледайки я как отпива и прави физиономия.
— Това е наистина ужасно. Имаш ли нещо, което да убие горчивината? Някоя сладка например?
Нахри повдигна вежди.
— Да не би саламандърът да беше намазан с мед, когато го глътнахте?
Жената изглеждаше обидена.
— Не съм го глътнала. Бях омагьосана. Вероятно от съседката ми Рика. Нали се сещаш, Фируз? Рика, с нейните жалки розови храсти и шумната й дъщеря със сахрейнския съпруг? — Тя се намръщи. — Трябваше да изхвърлят цялото им семейство от Квартала на девите, когато тя се ожени за онзи окичен с тюрбан пират.
— Не мога да си представя защо би искала да ви омагьоса — подхвърли Нахри нехайно.
— Намерение — прошепна Нисрийн, приближавайки се с инструментите.
Нахри извъртя очи.
— Легнете — нареди тя на жената.
Нисрийн й подаде сребърна тръбичка, която изтъняваше в блестящ остър връх.
— Не забравяй, съвсем леко докосване с това. То начаса ще парализира саламандъра, за да можеш да го извадиш.
— Ако приемем, че изобщо успея… леле!
Нахри ахна, когато буца с размерите на юмрука й изведнъж се изду под левия лакът на жената. Загърчи се, а после се втурна нагоре по ръката й, скривайки се под рамото.
— Видя ли го? — попита Нисрийн.
— А вие не го ли видяхте? — попита Нахри на свой ред, потресена.
Възрастната жена я изгледа недоволно.
Нисрийн се усмихна.
— Казах ти, че можеш да го направиш. — Тя я докосна по рамото. — Поеми си дълбоко дъх и дръж иглата готова. Би трябвало да го видиш отново всеки…
— Ето!
Нахри отново зърна саламандъра, този път — близо до корема на жената. Бързо забоде иглата в стомаха й, но издутината като че ли просто се стопи.
— Ай! — извика възрастната жена, докато капка черна кръв избиваше върху роклята й. — Заболя ме!
— Тогава недей да мърдаш!
Жената изскимтя и се вкопчи в ръката на сина си.
— Не ми крещи!
Издутината се появи отново близо до яката й и Нахри отново се опита да я прободе, изтръгвайки още кръв и нов писък. Саламандърът се измъкна — сега тя ясно виждаше очертанията му — и затича по шията на жената.
— Ау! — изпищя пациентката, когато Нахри най-сетне просто сграбчи създанието, сключвайки пръсти около гърлото й. — Ау! Убиваш ме! Убиваш ме!
— Не те убивам… млъкни! — изкрещя Нахри, мъчейки се да задържи саламандъра на място, докато вдигаше иглата.
Едва бе изрекла думите и създанието под ръката й нарасна трикратно, а опашката му се уви около гърлото на жената.
Лицето на пациентката начаса потъмня, очите й станаха червени. Тя отвори уста и задращи по гърлото си, мъчейки се да си поеме въздух.
— Не!
Нахри отчаяно се опита да накара паразита да се смали, но нищо не се случи.
— Мадар! — изкрещя мъжът. — Мадар!
Нисрийн се втурна през стаята и извади малка стъкленица от едно чекмедже.
— Дръпни се — каза бързо и като отмести Нахри настрани, отметна главата на жената назад, отвори челюстите й и изсипа съдържанието на стъкленицата в гърлото й.