Нахри се облегна назад, прикривайки удоволствието си. Нямаше представа за кое сакато момче говори, но слава на Бога, това със сигурност щеше да помогне на репутацията й.
Сложи ръка на сърцето си.
— О, господине, натъжава ме, че трябва да поднеса такава новина. И като си помисля за скъпата ви булка, лишена от такова щастие.
Раменете му се тресяха, докато ридаеше. Нахри го изчака да стане още по-истеричен, възползвайки се от възможността да оцени дебелите златни халки, опасващи китките и врата му. Прекрасен гранат, красиво шлифован, бе забоден в тюрбана му.
Най-сетне каза:
— Може би има нещо, но… не. — Тя поклати глава. — Няма да се получи.
— Какво? — извика пашата, сграбчвайки тясната маса. — Моля те, готов съм на всичко!
— Ще бъде много трудно.
Арслан въздъхна.
— И бас държа, че е скъпо.
О, сега говориш арабски? Нахри му се усмихна сладко-сладко, знаейки, че воалът й е достатъчно фин, та лицето й да се вижда.
— Цените ми са справедливи, уверявам ви.
— Замълчи, братко — сопна се пашата, намръщвайки се на другия мъж, след което отново погледна Нахри с решително лице.
— Казвай.
— Не е сигурно — предупреди го тя.
— Трябва да опитам.
— Вие сте храбър мъж. — Нахри остави гласа си да потрепери. — Вярвам, че злочестината ви се дължи на уроки. Някой ви завижда, господине. И кой не би ви завидял? Мъж с вашето богатство и красота може да привлече единствено завист. Навярно дори някой съвсем близък… — Погледът, който хвърли към Арслан, беше кратък, но достатъчен, за да накара бузите му да почервенеят. — Трябва да прочистите дома си от мрака, който завистта е внесла в него.
— Как? — Гласът на пашата беше приглушен и нетърпелив.
— Първо трябва да обещаете да следвате инструкциите ми съвсем точно.
— Разбира се!
Нахри се приведе напред, съсредоточена.
— Сдобийте се с микстура от една част амбра и две части кедрово масло, добро количество. Вземете ги от Якуб, от аптеката надолу по уличката. Неговата стока е най-качествена.
Пашата изглеждаше изненадан.
— Якуб?
— Айуа[1]. Поискайте и стрита кора от зелен лимон и орехово масло.
Арслан гледаше брат си с неприкрито недоверие, ала в очите на пашата грейна надежда.
— А после?
— Именно тук може да стане трудно, но, господине… — Нахри докосна ръката му и той потрепери. — Трябва да следвате инструкциите ми съвсем точно.
— Да. Кълна се във Всемилостивия.
— Домът ви трябва да бъде пречистен, а това може да стане само ако бъде изоставен. Цялото ви семейство трябва да го напусне — животни, слуги, всички. В продължение на седем дни в него не бива да има жива душа.
— Седем дни! — възкликна той, а после понижи глас, виждайки неодобрението в очите й. — И къде ще отидем?
— В оазиса във Фаюм. — Арслан се изсмя, но Нахри продължи: — Отидете при предпоследния по големина извор по залез-слънце с най-малкия си син — каза тя със суров глас. — Напълнете с вода кошница, направена от местна тръстика, и изречете три пъти аята за престола[2] над нея, след което я използвайте, за да се миете. Мацнете вратите си със смеската от амбра и масло, преди да тръгнете, и докато се върнете, от завистта няма да е останала и следа.
— Фаюм? — прекъсна я Арслан. — За бога, момиче, дори ти несъмнено знаеш, че има война? Нима мислиш, че Наполеон ще остави когото и да било от нас да напусне Кайро, за да отиде на някакъв безполезен поход в пустинята?
— Замълчи! — Пашата удари с юмрук по масата, преди отново да се обърне към Нахри. — Подобно нещо обаче ще бъде трудно.
Нахри разпери ръце.
— Бог ще се погрижи.
— Да, разбира се. Значи, Фаюм — заяви той, придобивайки решителен вид. — И тогава сърцето ми ще бъде изцелено?
Нахри помълча за миг; тревожеше се за сърцето си?
— Ако е рекъл Бог, господине. Нека новата ви съпруга слага стритата лимонова кора и маслото във вечерния ви чай в продължение на един месец.
Смеската нямаше да стори нищо за несъществуващия му сърдечен проблем, но може би дъхът му щеше да бъде по-приятен за булката му. Нахри пусна ръката му.
Пашата примига, сякаш освободен от заклинание.
— О, благодаря ти, драга, благодаря ти. — Отново й побутна кесийката с жълтици, а после свали масивен златен пръстен от кутрето си и й подаде и него. — Бог да те благослови.
2
Един от най-известните аяти (стих от Корана), който говори за могъществото на Аллах, с когото нищо и никой не може да се сравнява. — Б.пр.