Скъпоценните камъни искряха на слънцето… също като хилядите очи, които Али изведнъж почувства, че бяха впити в тях. Побърза да наведе поглед. Нищо не обединяваше племената повече от почитта към владетелите им и той подозираше, че гледката на втория син на Гасан, оглеждащ трона още от първия си ден в двора, щеше да развърже езиците на всички.
Баща му кимна към украсената със скъпоценни камъни възглавница в подножието на престола.
— Брат ти го няма. Защо не заемеш неговото място?
Още сплетни.
— Предпочитам да остана прав — отвърна Али тихо, отдръпвайки се от възглавницата на Мунтадир.
Царят сви рамене.
— Ти си решаваш.
Той се настани на престола, с Али и Каве от двете си страни. Али си заповяда да погледне към множеството. Макар че тронната зала можеше да побере десет хиляди души, Али подозираше, че сега в нея се бяха събрали наполовина от този брой. Благородници от всички племена (редовното им присъствие беше задължително, като доказателство за лоялността им) деляха мястото с духовници с бели тюрбани, докато писари, по-нископоставени везири и служители на Хазната се тълпяха, облечени в главозамайващо разнообразие от церемониални дрехи.
Повечето от събралите се обаче приличаха на обикновени граждани. Никакви шафити, разбира се, освен прислугата, но имаше мнозина със смесен племенен произход, като Али. Всички бяха добре облечени (никой не би се появил в двора другояче), но някои очевидно принадлежаха към по-нисшите класи — одеждите им бяха чисти, но кърпени, украшенията им — нищо повече от метални халки.
Аяанлийска жена в жълтеникави одежди с черна писарска лента около яката се изправи.
— В името на цар Гасан ибн Кадер ал Кахтан, бранител на вярата, на деветдесет и четвърти Рабия ал Тани[18] от двайсет и седмото поколение след Благословията на Сулейман, обявявам това заседание за открито!
Жената запали една цилиндрична маслена лампа и я постави на подиума пред себе си. Али знаеше, че баща му ще изслушва просители, докато маслото свърши, но като гледаше как чиновниците се опитват да въведат някакъв ред в множеството под тях, зяпна при вида на броя им. Баща му не възнамеряваше да изслуша всички тези хора, нали?
Първите просители бяха поведени напред и представени: търговец на коприна от Тохаристан и недоволният му агниваншийски купувач. Двамата се проснаха в краката на царя, изправяйки се, когато той им даде знак да го сторят.
Пръв проговори агниваншиецът.
— Мир вам, царю. За мен е чест да бъда във вашето присъствие. — Той махна с палец към търговеца на коприна и перлите около врата му изтракаха. — Моля за прошка, че доведох пред вас един безочлив лъжец и безсрамен крадец!
Баща му въздъхна, а търговецът направи физиономия.
— Защо просто не ми обясниш проблема?
— Съгласи се да ми продаде половин дузина топове коприна срещу две бурета канела и две бурета пипер… дори добавих три щайги манго, в знак на добрите ми намерения. — Мъжът се обърна рязко към другия търговец. — Аз изпълних своята част от уговорката, но докато се прибера у дома, половината от коприната ти се беше превърнала в дим!
Тохаристанецът сви рамене.
— Аз съм просто посредник. Предупредих те, че ако имаш неприятности със стоката, трябва да се обърнеш към доставчика. — Той подсмръкна пренебрежително. — А онова твое манго беше кисело.
Агниваншиецът настръхна така, сякаш търговецът беше обидил майка му.
— Лъжец!
Гасан вдигна ръка.
— Успокой се. — Той насочи поглед към търговеца на коприна. — Вярно ли е това, което казва?
Търговецът се разшава неспокойно.
— Може и да е вярно.
— Тогава му плати за изчезналата коприна. Твое задължение е да си възстановиш загубата от доставчиците. Хазната ще определи цената. Въпросът за киселостта на мангото ще оставим на Бог. — Той ги отпрати с махване на ръка. — Следващият!
Мястото на каращите се търговци беше заето от сахрейнска вдовица, оставена без пукнат грош от съпруга си прахосник. Гасан веднага й отпусна малка пенсия, както и място за сина й в Цитаделата. Последва я учен, молещ за средства за проучванията си върху възпламенителните свойства на пикочните мехури на захаците (и получил твърд отказ), молба за помощ срещу птица рух, опустошаваща села в Източна Девастана, и още няколко обвинения в измама (едно от които включваше фалшиви нахидски отвари с някои доста смущаващи резултати).