Беше се усъвършенствала в бягството от този или онзи мъж и се чувстваше недосегаема, понеже никой не я беше преследвал.
Замина за Боас, завърши курс за фризьорки, намери си работа в един салон. Всичко вървеше като по мед и масло, докато един ден Дейвид не я пресрещна на паркинга до салона. Миг преди да го зърне, тя усети как вятърът носи аромата на лавандула, и си помисли, че не го е долавяла, откакто напусна Баскъм. Ароматът сякаш лъхаше от салона и като че ли я подтикваше да влезе обратно.
Дейвид я сграбчи и я натика в колата. Тя се изплаши, но не оказа съпротива, защото не искаше да се изложи пред колежките си. Дейвид натисна газта, обиколи града, паркира зад някакъв ресторант за бързо хранене и започна да я налага с юмруци, докато я изпрати в несвяст; след известно време тя дойде на себе си — беше на задната седалка, Дейвид я изнасилваше. После той взе стая в мотел, нареди й да се изкъпе и заяви, че е виновна, задето й е избил един зъб. По-късно отидоха да вземат Бей от детската градина. Дейвид беше отправил запитвания до много детски заведения и така беше открил бегълките. Беше олицетворение на очарователен джентълмен и учителките му повярваха, че Сидни е пострадала при автомобилна катастрофа.
Отведе ги обратно в Сиатъл. Оказа се, че е станал още по-жесток от преди. Пристъпите му на гняв бяха непредсказуеми. Случваше се Сидни да приготвя сандвичи за дъщеря си или да е под душа, ненадейно Дейвид се появяваше и я удряше в корема, или я облягаше на кухненския плот, смъкваше бикините й, проникваше в нея и непрекъснато й повтаряше, че вече няма да му се изплъзне.
През двете години, откакто насила беше върнал Сидни от Боас, често й се случваше да влезе в някоя стая и да усети уханието на рози или да се събуди нощем от уханието на разцъфнали орлови нокти. Миризмите винаги проникваха през прозорец или през врата, която водеше навън.
Една нощ, докато гледаше спящата си дъщеричка, тихичко плачеше и се питаше как да я защити, след като бяха в опасност и ако останеха, и ако избягаха, внезапно истината проблесна в съзнанието й.
Ароматите бяха свързани с родния й дом.
Къщата ги зовеше при себе си.
С Бей тихичко слязоха по стълбището, обгърнато от утринния полумрак. Съседката Сюзан щеше да ги види, ако излезеха през входната или през задната врата, затова се приближиха до прозореца в дневната, който гледаше към малкия двор встрани от къщата. Предишната вечер Сидни беше махнала предпазната мрежа, сега тихо отвори прозореца и помогна на Бей да се прехвърли през перваза. Хвърли на земята сака си, куфар с най-необходимото и раничката, в която дъщеря й беше сложила разни любими нещица. Пропълзя навън, преведе малката през храстите, на бегом прекосиха паркинга. Грета беше обещала да остави субаруто пред къщата с номер сто на съседната улица. Ключовете щяха да са под сенника. Нямаше значение, че колата не е застрахована и номерата са фалшиви. Важното беше да ги отведе далеч от тук.
Заръмя ситен дъждец. Майка и дъщеря тичаха по тротоара, като заобикаляха местата, осветени от уличните лампи.
От косата на Сидни вече течеше вода, когато стигнаха къщата с номер сто. Тя тревожно се огледа. Къде беше колата? Затича напред-назад из паркинга. Имаше само едно субару, но беше прекалено ново, за да струва само триста долара. Освен това беше заключено, на предната седалка имаше вестници и пластмасова чаша с капаче. Колата беше чужда.
Сидни отново запрепуска из паркинга, за всеки случай изтича и до другия на улицата.
Колата я нямаше.
Останала без дъх, се втурна обратно при Бей. Как можа да изпадне в такава паника, че да остави детето само дори за миг? Тъкмо сега всяка грешка можеше да е фатална. Седна на тротоара между една хонда и форд комби и закри с длани лицето си. Жалко за усилията и най-вече за смелостта й. Как да върне Бей в онази къща, как да я осъди на живот, изпълнен с насилие и страх? Не можеше, не искаше повече да е Синди Уоткинс.
Бей седна до нея и тя я прегърна.
— Не се тревожи, мамо — прошепна малката. — Всичко ще се нареди.
— Знам, съкровище. Да поседим още малко, става ли? Мама ще измисли какво да прави.