— Скъпа — обади се колебливо Никол, — моля те, недей да пушиш тук. Вентилацията е отвратителна. Ще ми мирише седмици наред.
Няколко секунди Кати остана загледана в майка си, сетне прибра цигарите и запалката обратно в чантата. Миг по-късно двойка Гарсия пристигнаха пред килията с маса и два стола.
— Какво става? — запита Никол.
— Ще обядваме заедно — усмихна се Кати. — Приготвила съм нещо специално за случая — пиле със сос от гъби и вино.
Храната, която беше с божествен аромат, беше внесена в килията от трети Гарсия и сервирана на застланата маса, редом с финия порцелан и среброто. Имаше даже бутилка вино и две кристални чаши.
За Никол бе трудно да запази добрите маниери. Пилето бе толкова вкусно, а гъбите така крехки, че тя изяде всичко, без да проговори. Само от време на време, докато отпиваше глътка вино, измърморваше:
— М-м-м. Фантастично — но докато чинията й не се опразни, не каза нищо повече.
— И така, Кати — рече тя с топла усмивка, след като й благодари за храната, — какво става с теб? С какво се занимаваш?
Кати се изсмя дрезгаво.
— Старите глупости. Сега съм „Директор по развлеченията“ на целия курортен комплекс Вегас… Ангажирам артисти за представленията в клубовете… Бизнесът върви страхотно, нищо че… — Кати се сепна, припомняйки си, че майка й не знае за войната във втория модул.
— Откри ли мъж, който да оцени всичките ти достойнства? — запита деликатно Никол.
— Не и такъв, който да се задържи — Кати бе предпазлива в отговора и внезапно стана напрегната. — Виж, майко — тя се облегна на масата и се наклони напред, — не съм дошла да обсъждаме интимния ми живот… Имам предложение за теб, или по-скоро семейството има предложение, което всички подкрепяме.
Никол гледаше дъщеря си, смръщила вежди в недоумение. Едва сега забеляза, че за последните две години, откак не я беше виждала, Кати е остаряла значително.
— Не разбирам. Какво предложение?
— Както знаеш, от известно време правителството подготвя процес срещу теб. Вече са готови. Обвинена си в противодържавна дейност, а присъдата със сигурност е смъртно наказание. Прокурорът ни съобщи, че доказателствата срещу теб са железни и че без съмнение ще бъдеш провъзгласена за виновна. Но заради миналите ти заслуги към колонията, ако се признаеш за виновна в по-малкото престъпление „непреднамерена противодържавна дейност“, той ще отхвърли…
— Но аз не съм виновна в нищо — изрече убедено Никол.
— Зная, майко — отвърна Кати със следа от нетърпение в гласа. — Но ние — Ели, Патрик и аз — сме единодушни, че съществува голяма вероятност да бъдеш осъдена. Прокурорът ни обеща, че ако ти се признаеш за виновна в по-малкото престъпление, веднага ще те преместят при по-добри условия и ще ти бъдат разрешени свиждания с цялото семейство, включително с внучка ти… Дори намекна, че може да ходатайства пред властите Бенджи да живее с Робърт и Ели…
Никол беше смутена.
— И всички вие мислите, че аз трябва да приема тази сделка и да се призная за виновна, независимо от това, че до момента съм твърдяла, че съм невинна?
— Ние не искаме да умреш — кимна Кати. — Особено без причина.
— Без причина? — внезапно погледът на Никол заискри. — Ти мислиш, че ще умра без причина? — тя блъсна масата, изправи се и закрачи из килията. — Ще умра за справедливостта. — Никол говореше повече на себе си, отколкото на Кати. — Поне така мисля аз. Макар и да няма нито една душа във Вселената, която да го разбира.
— Но, майко — възрази Кати, — за кого ще е от полза това? Твоите деца и внучката ти ще бъдат лишени завинаги от твоята компания, а Бенджи ще остане в онова ужасно място…
— Значи ето я сделката — прекъсна я Никол. Гласът й постепенно се повишаваше — По-коварна от договора на Фауст с дявола… Зарежи принципите си, Никол, и се признай за виновна, макар че изобщо не си съгрешила. И не продавай душата си заради някаква обикновена, лична, земна отплата… молят те да приемеш сделката заради благото на семейството си… Можеш ли да се обърнеш към майка по този начин и да очакваш, че тя няма да се поддаде?
Погледът на Никол беше огнен. Кати бръкна в чантата, извади цигара и я запали с трепереща ръка.
— И кой идва при мен с това предложение? — продължи Никол. Вече крещеше. — Кой ми носи вкусна храна и вино, и снимки на семейството, за да ме размекне? Кой е самозабитият нож, който ще ме убие със сигурност, но много по-мъчително от електрическия стол? Ами да, това е моята собствена дъщеря, съкровения плод на моята утроба.