Неочаквано Никол пристъпи напред и сграбчи Кати.
— Не ставай Юда заради тях, Кати — изрече, разтърсвайки изплашената си дъщеря. — Ти си много по-добра. След време, ако наистина ме осъдят и екзекутират по тези абсурдни обвинения, ти ще оцениш какво съм направила.
Кати се освободи от хватката на майка си и се олюля назад. Смукна дълбоко от цигарата.
— Това са глупости, майко — изрече миг по-късно. — Абсолютни глупости… Ти си оставаш все така самодоволна… Виж, дойдох да ти помогна, да ти предложа възможност да живееш. Защо поне веднъж в проклетия си живот не послушаш някой друг?
Няколко секунди Никол остана втренчена в Кати. Когато заговори отново, гласът й бе по-мек.
— Изслушах те, Кати, и не харесах това, което чух. Освен това те наблюдавах… И за миг не си въобразявам, че си дошла за да помогнеш на мен. Това би било в пълен разрез с това, което съм наблюдавала в характера ти през последните няколко години. В цялата тази работа трябва да има нещо за самата теб… Нито пък вярвам, че представляваш Ели и Патрик. Ако това беше така, те щяха да дойдат с теб. Трябва да призная, че за момент бях объркана и имах чувството, че може би наистина причинявам прекалено много болка на децата си… Но сега, в последните минути, разбрах съвсем ясно какво става… Кати, моя скъпа Кати…
— Не ме докосвай повече — Кати довърши цигарата и се опита да се успокои. — Виж — изрече най-накрая, — не давам и пукнат грош за това, което изпитваш към мен, но защо, майко, защо не можеш да помислиш за Патрик и Ели, та дори за малката Никол? Толкова ли е важно да станеш светица, че си готова да страдаш за това?
— След време — отвърна Никол — те ще разберат.
— След време — изрече ядно Кати — ти ще си мъртва… След много кратко време… Съзнаваш ли, че в мига, в който изляза оттук и кажа на Накамура, че сделката отпада, датата за твоя процес ще бъде назначена? И че нямаш никакъв шанс, абсолютно никакъв шибан шанс?
— Не можеш да ме изплашиш, Кати.
— Не мога да те изплаша, не мога да те разчувствам, дори не мога да апелирам към чувството ти за справедливост. Като всички добри светци ти слушаш само собствения си глас.
Кати си пое дълбоко дъх.
— Ами, това е всичко… Довиждане, майко. — Въпреки желанието й нови сълзи изпълниха очите на Кати.
Никол плачеше открито.
— Сбогом, Кати. Обичам те.
10.
— Сега защитата може да произнесе заключителната си реч.
Никол стана и заобиколи масата. Жената на предния ред се наричаше Карен Штолц и беше от швейцарски произход. Никол я познаваше доста добре още от времето, когато Карен и съпругът й държаха малката пекарна в съседство с дома на семейство Уейкфийлд в Бовоа.
— Здравей, Карен — изрече тихо Никол, като спря точно пред съдебните заседатели. Те седяха по трима в два реда. — Как са Джон и. Мари?… Сигурно вече са пораснали.
Госпожа Штолц взе да се върти на стола.
— Добре са, Никол — отвърна много тихо.
— Сигурно всяка неделя продължаваш да правиш онези фантастични кифлички с кимион?
Ударът на чукчето проехтя в съдебната зала.
— Госпожо Уейкфийлд — намеси се съдия Накамура, — не му е сега времето за сладки приказки. За заключителната реч са ви предоставени пет минути, а часовникът вече тиктака.
Никол не обърна внимание на съдията. Тя се облегна на парапета между нея и съдебните заседатели. Погледът й бе прикован върху колието на шията на Карен Штолц.
— Камъните са разкошни — изрече шепнешком. — Но трябваше да платят повече, много, много повече…
Отново се разнесе трясъкът на дървеното чукче. Пазачите припряно приближиха Никол, но тя вече бе отстъпила от госпожа Штолц.
— Дами и господа съдебни заседатели — започна Никол, — през цялата тази седмица вие слушахте как обвинението многократно настояваше, че съм оказала съпротива на законното правителство в Ню Идън. За предполагаемите ми постъпки бях обвинена в противодържавна дейност. Въз основа на представените на този процес доказателства сега вие трябва да решите дали съм виновна. Моля, докато обмисляте решението си да не забравяте, че противодържавната дейност е углавно престъпление — присъдата „виновен“ задължително води след себе си смъртно наказание.